О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София 29.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 март 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 128/10 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Б. като пълномощник на М. А. К. против въззивно решение № І-91 от 29.09.2009 г. по в.гр.д. № 341/09 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за нарушение на съществени процесуални правила във връзка с преценката на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест между страните и за нарушение на материалния закон.
С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба жалбоподателката обосновава наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по някои процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС. Като такива са посочени въпросите по приложението на чл. 179, ал.1 ГПК относно материалната доказателствена сила на официален документ, по приложението на чл. 180 ГПК относно материалната доказателствена сила на частния документ и по приложението на чл. 193, ал.3 ГПК относно разпределяне на доказателствената тежест между страните по делото при оспорване на частен документ. Позовава се на решение № 134 от 24.03.2008 г. по гр.д. № 626/07 г. на ВКС, ТК, І отд. и решение № 1111 от 02.10.2008 г. по гр.д. № 4618/07 г. на ВКС, V г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Д. А. К. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въззивното решение не съдържа произнасяне по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 33 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 155/ 08 г. на Районен съд Царево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. А. К. против Д. А. К. иск за делба на следните недвижими имоти: незастроено дворно място с площ 1300 кв.м., съставляващо УПИ ІХ – 6 в кв. 4 по плана на[населено място], обл. Б. и друго незастроено дворно място с площ 855 кв.м., съставляващо УПИ Х-7 кв.4 по плана на същото населено място. Въззивният съд е приел, че двата имота са закупени от съпруга Д. К. с негови лични средства, придобити от преди брака, поради което са негова собственост, а не общи на двамата съпрузи. Изводът е обоснован с това, че цената на имотите по двата договора е била заплатена на продавачите по банков път със средства от банков депозит, открит на името на Д. К., за което същият е представил ксерокопия от три мемориални ордера, издадени на 03.05.1995 г. – датата на сключване на двата договора за продажба на спорните имоти. Тези преписи са били оспорени от жалбоподателката поради това, че съдържанието им е било допълнено с текст, изписан на ръка и на основание чл. 193 ГПК е било открито производство по оспорването им. Въз основа на показанията на св. Б., счетоводител на фирмата на Д. К., съдът е приел за установено, че депозита е бил открит през 1992 г. преди сключването на гражданския брак между страните. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че плащането е с лични средства на съпруга, съдът е посочил и това, че периодът от сключването на гражданския брак между страните на 22.12. 1994 г. до закупуването на имотите на 03.05.1995 г. е твърде кратък, за да се приеме, че средствата са били натрупани в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Според въззивният съд обстоятелството, че сумата по мемориалните ордери надхвърля значително цената на двата имота, посочена в нотариалните актове, не дава основание да се заключи, че депозита е използуван за други плащания, а не за покупка на имотите, тъй като било ноторно известно, че в нотариалните актове не фигурирала действителната продажна цена, а базисната такава, която е по- ниска.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси за доказателствената сила на нотариалните актове за покупко- продажба относно вписаната в тях продажна цена на имотите и на мемориалните ордери досежно действителната платена цена за придобиване на имотите, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като в случая не са определящи изхода на делото. Въпросът дали цената, посочена в нотариалните актове, съответствува на действително платената или е симулирана, не е бил предмет на доказване и по него съдът не е взел становище. Срещу предявения иск за делба ответникът е противопоставил възражение за пълна трансформация на лични средства за придобиване на делбените имоти, като е поддържал, че цената е платена на продавачите по банков път чрез превод от негов личен влог, открит преди брака. С гласни доказателства, допустими при условията на чл. 165, ал.1 ГПК, след като по надлежен ред е било установено, че архивът на банката за този период е бил унищожен, е установено, че влогът на името на Д. К., от който са преведени суми по договор от 03.09.1995 г., е открит преди брака му / св. Б./, както и че цената е платена на продавачите по банков път / св. Г., който е един от продавачите по нот. акт № 196, т.VІІІ, нот. дело № 2875/95 г./. Съобразно константната съдебна практика установяването не извънсемейния произход на средства, вложени за придобиване на имущество по време на брака, може да стане с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В този смисъл представените три броя мемориални ордери нямат самостоятелно доказателствено значение за установяване на обстоятелствата по чл. 21, ал.2 СК и при постановяване на своето решение въззивният съд не им е придал такова, а ги е ценил във връзка с останалите събрани доказателства. Като е подходил по този начин, въззивният съд е разрешил процесуалния въпрос за тяхната материална доказателствена сила в съответствие с тази практика.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по въпроса за приложението на чл. 193, ал.3 ГПК. Доводът на жалбоподателката, че въззивният съд е приел за недоказано оспорването на представените мемориални ордери относно посочените в тях адресати и основание на плащането, тъй като било ноторно известно, че в нотариалните актове била вписвана базисната цена, а не действителната продажна цена на имота, не се подкрепят от данните по делото. В касационната жалба и изложението към нея неправилно се интерпретират мотивите на въззивното решение, в които съдът изрично е посочил, че основава извода си за недоказаност на оспорването на съвкупната преценка на доказателствата по делото, в това число и показанията на посочените по – горе свидетели. Само поради това, че неправилно е квалифицирал като “ноторен факт” практиката в нотариалните актове да се посочва по- ниската цена между базисната и продажната, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като това негово становище няма решаващо значение за изхода на откритото производство по оспорване на мемориалните ордери и на делото.
В обобщение на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-91 от 29.09.2009 г. по в.гр.д. № 341/09 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: