4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№287
гр. София, 29.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 281 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Ш. Юн Т. Ко., Л.., провинция Т., Китай чрез процесуален представител адв. Ф. В. Б. срещу решение № 1711 от 08.11.2011г. по т. дело № 906/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е отменено решение № 537 от 02.06.2010г. по т. дело № 2426/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав и вместо това е отхвърлен предявеният от Ш. Юн Т. Ко., Л.., провинция Т., Китай срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че ответникът е действал недобросъвестно по отношение на ищеца при подаване на заявка вх. № [ЕГН] N/14.09.2006г. за регистрация на марка F. на 28.08.2008г. с рег. № 66599 на Патентното ведомство, като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като правният въпрос, по който се е произнесъл въззизвният съд и който е от значение за изхода на спора, а именно въпросът „кое е активно легитимираното лице да предяви иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО“ се решава противоречиво от съдилищата. Позовава се на противоречие с решение № 140/29.05.2007г. по т. д. № 920/2006г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 475/28.07.2006г. по т. д. № 1070/2005г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1084/25.02.2005г. по т. д. № 225/2004г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 77/14.04.2005г. по т. д. № 321/2004г., решение от 17.01.2006г. на СГС, ТО, VІ-9 състав и решение № 312/27.06.2007г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е налице противоречива практика на съдилищата относно посочения от касатора правен въпрос.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че ответникът е подал в Патентно ведомство в РБългария заявка с вх. № [ЕГН] N/ 14.09.2006г. за регистрация на марка F., словна, която е била регистрирана на 28.08.2008г. с рег. № 66599 за стоки и услуги от класове 8 и 35, а по отношение на подадената от ищеца заявка с вх. № [ЕГН] N/ 31.07.2007г. за регистрация на марка F., словна, за стоки от класове 7, 8 и 20 е постановен от Патентното ведомство предварителен отказ по чл. 37, ал. 2 ЗМГО.
В обжалвания съдебен акт е прието за установено, че ищецът е притежател на по-ранни марки: марка с международен рег. № 654 479 F. /надпис с шрифт/, регистрирана на 29.03.1996г. със срок на закрила до 29.03.2016г. за стоки от клас 8, въз основа на базовите регистрации на две марки F., притежавани от ищеца в Китай – № 37858/20.05.1993г. и № 714289/07.11.1994г.; марка на Общността с рег. №[ЕИК] F., комбинирана, заявена на 06.11.2002г. и регистрирана на 30.03.2005г. със срок на закрила до 06.11.2012г. за стоки от класове 6 и 8. Решаващият съдебен състав е приел, че посочените две марки са имали действие за други държави към деня на заявката на ответника – 14.09.2006г., но не и действие за България, а действието на марката на Общността на територията на Република България е започнало от деня на присъединяване на България към Европейската общност, т. е. от 01.01.2007г. съгласно § 26, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗМГО.
Изводът за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО е аргументиран с по-ранна марка с международна регистрация F., комбинирана № 732095 за стоки от клас 07, регистрирана на 02.12.1999г. с приоритет 16.07.1999г., с притежател F.I.A.S.p.A., Италия. По изложените съображения въззивната инстанция е приела, че единственото легитимирано лице, което може да заяви опозиция на регистрираната от ответника марка, респективно да предяви иск срещу него с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, е притежателят на марка F., комбинирана № 732095 за стоки от клас 07, с дата на международна регистрация на 02.12.1999г. – F.I.A.S.p.A., Република Италия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за наличие на някое от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. С оглед данните по делото и доводите на касатора посоченият от касатора материалноправен въпрос „кое е активно легитимираното лице да предяви иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО“ е релевантен за спора.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените от касатора и приложени към касационната жалба решение № 140/29.05.2007г. по т. д. № 920/2006г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 475/28.07.2006г. по т. д. № 1070/2005г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1084/25.02.2005г. по т. д. № 225/2004г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 77/14.04.2005г. по т. д. № 321/2004г., решение от 17.01.2006г. на СГС, ТО, VІ-9 състав и решение № 312/27.06.2007г. на ВКС, ІІ т. о. не обосновават противоречиво разрешаване на релевантния материалноправен въпрос, тъй като са постановени преди приемането на разпоредбата на ал. 5 на чл. 26 ЗМГО, при различна фактическа обстановка и различни доказателства. В повечето от решенията е прието, че ищецът няма регистрация на съответните марки в България, но е установено, че ги е ползвал в страната, докато в настоящия случай въззивният съд е приел, че ищецът извежда своята активна легитимация от правото на собственост върху две по-ранни марки и с оглед обстоятелството, че по делото е установена по-ранна марка по смисъла на чл. 12 ЗМГО с международна регистрация F., комбинирана № 732095 за стоки от клас 07, регистрирана на 02.12.1999г. с притежател F.I.A.S.p.A., Италия, е направил извод за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Доколко този извод е правилен, е въпрос, който касае правилността на обжалвания съдебен акт и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1711 от 08.11.2011г. по т. дело № 906/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.