Определение №287 от 31.5.2012 по ч.пр. дело №255/255 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
гр. д. № 255/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 287

София, 31.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 255/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. В. Л. частна жалба срещу определение № 61 от 19.03.2011 г. по ч. гр. д. № 167/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.01.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на Хасковски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение от 02.12.2011 г. на Хасковски РС, с което е отказано възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на подадената от Л. въззивна жалба, като нередовна поради не представяне на преписи от жалбата за ответната страна.
К. довод е за необоснованост на извода, че страната е била уведомена за указанието за отстраняване нередовностите на частната жалба. Допускането до касация се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК като се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросът дали страната е редовно призована по смисъла на чл. 39 ГПК, когато съобщението не е връчено лично на нея, тя не е посочила съдебен адрес и лице, което да получава съдебните книжа, но има пълномощник за първоинстанционното производство.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното.
Подадената от Л. частна жалба вх. № 23840 от 19.12.2011 г. срещу определение от 02.12.2011 г. на Хасковски РС е оставена без движение на 20.12.2011 г. до внасяне на държавна такса от 15 лв. и представяне на платежен документ за това и препис от жалбата за ответната страна в едноседмичен срок. Съобщението с указанието е адресирано до страната, като е посочен адрес [населено място], [улица], офис № 1, който адрес е адрес на пълномощника на страната адв. Д. Г.. В съобщението е отразено, че е връчено лично на страната на 29.12.2011 г., което е удостоверено с положен подпис. На 03.01.2012 г. Н. Л. е подала молба до Хасковски РС, в която е посочила, че в изпълнение на даденото й указание по делото представя платежен документ за внесена държавна такса.
С разпореждане от 04.01.2012 г. частната жалба е оставена отново без движение като е указано на страната повторно да представи препис от нея за ответната страна. Съобщението с указанието е адресирано отново по начина, по който и предходното и е отразено, че е връчено лично на страната, което е удостоверено с подпис.
С разпореждане от 23.01.2012 г. съдът е разпоредил връщане на частната жалба като нередовна не отговаряща на изискването на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Въпросът за редовността на уведомяването на страната е разрешен от съда в съответствие с данните по делото. Действително връченото съобщение на 29.12.2011 г. съдържа непълнота относно това, че следва да се връчи на адв. Д. Г., чиято кантора се намира на посочения в него адрес. С факта на подаване на молба от Л. на 03.01.2012 г., с която е представен и документ за удостоверяване внасянето на д. такса, сочи че тя е узнала указанието на съда и е предприела действия по изпълнението му. Това че не е представила и препис от жалбата за ответната страна е резултат на некоректното изпълнение на задълженията на повереника й, а не на неизпълнение на процесуалните задължения на съда.
Неотносимо към настоящият казус е възприетото в определение № 485 от 07.05.09 г. по гр. д. № 397/2009 г. на ІІІ г. о., тъй като в разгледаната в определението хипотеза съдебните книжа са изпращани на адреса на страната, въпреки че в хода на процеса тя е посочила за съдебен адрес този на адвокат, който е и нейн пълномощник по делото.
Неоснователно поради липса на сходство във фактическата обстановка е и позоваването на определение № 350 по ч. гр. д. № 362/09 г. на ВКС, І г. о. В него е прието, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията /съдебен адресат/, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
В разглеждания случай узнаването на указанията е установено с факта на подаване на молба след получаване на съобщението с указанията, в която изрично е заявено, че се подава в изпълнение дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на частната жалба
Разрешението на процесуалния въпрос дадено от въззивния съд не е в противоречие с посочената практика на ВКС, тъй като не е налице сходство на фактите, при които са постановени определенията, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на обжалваното въззивно определение по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 61 от 19.03.2011 г. по ч. гр. д. № 167/2012 г. на Хасковски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top