2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
[населено място], 06.07. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2568 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу определение № 478 от 7.02.2018 г. по ч.гр.д. № 5911 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е осъдена да заплати по 300 лв. разноски на Адвокатска колегия-гр. В. и на Е. Г. Й. за частното въззивно производство. Жалбоподателката твърди, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което моли да бъде прогласена неговата нищожност, да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно.
Ответниците по частната жалба Адвокатска колегия-гр. В. и Ю. Г. я оспорват и молят тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Софийския апелативен съд, поради което е допустима. Определението не е нищожно, тъй като е постановено от надлежен състав от съдии в съответния съд-обстоятелство, което е служебно известно на ВКС и е видно от заповед № А-355 от 26.03.2018 г. на административния ръководител на САС. Това определение е допустимо, тъй като няма процесуални пречки за неговото постановяване. По същество обаче определението е неправилно. В частното въззивно производство Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отказано съвместно разглеждане на първоначално предявените искове с иск за осъждане на ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява адвокатска професия. Това определение на Софийския апелативен съд не е прекратително по своя характер, тъй като не прегражда възможността за постановяване на решение по съществото на добавения иск, а само изключва съвместното му разглеждане с първоначално предявения иск. Ето защо не е налице хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК, която предоставя правото на разноски на ответника при прекратяване на делото, поради което адвокатски възнаграждения на Адвокатска колегия-В. и на пълномощника на Ю. Г. не се дължат.
По тези съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исканията на Адвокатска колегия-В. и на Е. Г. Й. за присъждане на 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по частното въззивно производство трябва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 478 от 7.02.2018 г. по ч.гр.д. № 5911 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Адвокатска колегия-гр. В. за присъждане на 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по частното въззивно производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Г. Й. за присъждане на 300 лв. адвокатско възнаграждение по частното въззивно производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: