Определение №287 от по гр. дело №1893/1893 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287
 
София, 11. март 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова
                                                                        Марио Първанов
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1893 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Разградския окръжен съд от 29.06.2009 г. по гр.д. № 133/2009 в частта, в която е потвърдено решението на Разградския районен съд от 14.03.2009 г. по гр.д. № 963/2008, с което е уважен до размера на 14.000 лева иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от предявяването на иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и разноските по делото.
Недоволни от решението са жалбоподателите И. П. Й. и С. П. Й., представлявани от адв.адв. Цанков и Л. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за основанието на получени суми по предварителен договор, който е признат за нищожен като уреждащ прехвърлянето на имота за обезпечаване на изпълнението на парично задължение по договор за заем, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. А. Г. не е представил отговор, който отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 вр.чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред възивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при сключването на предварителния договор наследодателят на ответните е удостоверил получаването на сумите 7.000 евро – цена обещания имот и 14.000 евро неустойка за неизпълнение. Посочената като цена сума всъщност е получена със задължението да бъде върната, т.е. по договор за заем, а посочената като неустойка подлежи на връщане, като дадена по нищожен договор, т.е. без основание.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос има значение за решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд са разрешени различни въпроси. Този въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че даденото по нищожен договор подлежи на връщане като получено без основание.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд от 29.06.2009 г. по гр.д. № 133/2009.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Scroll to Top