О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
С., 10.04. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело №4872/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., подадена чрез адвокат М. С., срещу решение №3857 на Софийски градски съд, постановено на 09.05.2016г. по в.гр.д.№ 6690/2016г., с което е потвърдено решение № І-44-29 от 24.02.2016г., постановено по гр. дело № 53866/2014г. на Софийски районен съд. С това решение предявеният от В. Д. С. против [фирма] иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер 8000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на [фирма], изразяващо се в преустановяване на мобилната услуга на ищцата по договор № С. за периода от 10.04.2014г. до 15.04.2014г. , представляващи причинени тревога, притеснение, негативни преживявания и емоции, ведно със законната лихва от исковата молба – 06.10.2014г., до окончателното изплащане, е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение разноските са възложени според изхода на спора.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск.
В касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по обуславящи изхода на спора правни въпроси в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Като такива счита въпросите :” 1/ Следва ли [фирма] в качеството си на доставчик на мобилни услуги, да носи отговорност за нанесените вреди, когато неправомерно и в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия на договора, сключен между страните, е преустановил предоставянето на договорната мобилна услуга?” и „2/ Следва ли Софийски градски съд да не приема за разглеждане Общите условия на сключения между страните договор, които представляват неразделна част от него?” За да обоснове наличието на поддържаното основание по отношение и на двата въпроса касаторът поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал като доказателство да бъдат приети Общите условия към договора, сключен между страните, както и че в резултат на необсъждането на съществени клаузи от тези Общи условия е обосновал грешни фактически и правни изводи. В изложението липсва позоваване на задължителна съдебна практика, даваща правно разрешение по поставените въпроси, на което въззивното решение да противоречи. Под т. 3 в изложението касаторът поддържа, че решението на Софийски градски съд е постановено в противоречие на практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение №4/2012 от 29.01.2013г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС , в което е прието, че „отговорността на общестения снабдител, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора е прекъснал доставката на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.” В тази връзка поддържа, че „Основополагащите по спора въпроси са решени в противоречие на практиката и това е основание за допустимост по чл.290, ал.1 т.1 от ГПК”.
Ответната страна [фирма] не представя писмен отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, и е постъпила в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковата претенция е отхвърлена като неоснователна, въззивният съд е приел, че за да бъде успешно проведен иска по чл.79, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, следва да бъдат изпълнени кумулативно следните предпоставки: да съществува валидно, действително договорно облигационно правоотношение; да съществува подлежащо на изпълнение изискуемо задължение, произтичащо от това договорно облигационно правоотношение; задължението да не е изпълнено поради пълна невъзможност за изпълнение; че ищцата следва да докаже също, че е изправна страна по договора, породил облигационното правоотношение. Счел е, че в случая тези предпоставки не са изпълнени и предявеният иск е неоснователен и недоказан. Решаващият състав е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 79, ал.1, предл.2 от ЗЗД, доколкото по делото не е установено с допустимите от закона доказателствени средства, че ищцата е била изправна страна по договора, породил облигационното правоотношение – мобилната услуга е спряна за исковия период поради незаплатена от нея в срок сума по фактура, нито че ответното дружество е във виновно неизпълнение на задължението си да осигури достъп до мобилна услуга. Съдът е отчел, че с ТР №4/2012г. на ОСГТК при Върховен касационен съд се признава възможността неимуществени вреди да бъдат причинени и поради неизпълнение на договорно задължение. С оглед установеното в процеса обаче е обосновал извод, че тази хипотеза не е осъществена, тъй като събраните по делото доказателства не подкрепят изложените от ищцата негативни психически преживявания. Приел е, че ищцата не е доказала виновно неизпълнение на задължение от страна на ответника да осигури достъп до мобилна услуга на потребителя в периода 10.03.2014г. до 1.04.2014г., тъй като преустановяването на мобилната услуга е извършено на основание неплатена фактура. Ищцата е имала валидно задължение към ответника за заплащане на ползвана от нея мобилна услуга, поради което преустановяването на услугата и свързаните с това негативни емоции у ищцата, не се намират в причинна връзка с виновно поведение от страна на ответника, изразяващо се в неправомерно спиране предоставяната мобилна услуга.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Формулираните от касатора въпроси под №1 и №2 от изложението не съставляват общо основание по смисъла на закона. Съдът не е давал разрешение по тези въпроси и същите не обуславят решаващите му изводи. Въпросите са привързани към собственото разбиране на касатора за установените по делото факти, каквито съдът не е приел да следват от събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извод, че по делото не е установено неправомерно поведение на ответната страна при прекъсване на мобилната услуга. Не е обсъждал клаузи от Общите условия към договора за предоставяне на мобилна услуга, които да обуславят решаващите му изводи, доколкото действащите общи условия не са част от доказателствения материал, а и в исковата молба няма релевиран довод за виновно неизпълнение на клауза от общите условия. Твърденията на ищцата са били, че ответникът неправомерно е преустановил мобилната услуга за исковия период вследствие на неправилно начисление на суми за телефонен апарат, какъвто същата не е закупила. След анализ на доказателствата съдът е приел за установено, че във връзка с последното обстоятелство до изясняване на случая несъмнено ищцата е търпяла негативни емоции и са й причинени вреди, но е счел, че спирането на мобилната услуга е следствие не на това обстоятелство, а поради незаплащане в срок на стойност по фактура за доставена мобилна услуга, без оглед на конкретната й стойност. Приел е и, че търпените вреди не е установено да са във връзка с неправомерно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника. На следващо място съдът не е разрешавал въпроса дали общите условия са неразделна част от договора и може ли да откаже приобщаването на Общите условия към доказателствения материал при положение, че е приел като доказателство самия договор. В процесния случай съдът е приел за безспорно обстоятелство наличието на валидни договорни отношения на база становищата на страните и приложения към исковата молба анекс от 28.01.2014г. Договорът и общите условия към него не са част от доказателствения материал. Искане както договорът, така и Общите условия към него, да бъдат приети като доказателства, ищцовата страна е направила едва пред въззивния съд – за Общите условия искането е инкорпорирано във въззивната жалба, а за договора – в представено на 21.03.2015г. допълнение към подадената въззивна жалба. И във въззивната жалба и в допълнението не е посочена причина за представянето им едва пред въззивния съд. Предвид това с нарочно определение въззивният съд, позовавайки се на нормата на чл.266 ГПК е приел доказателственото искане за преклудирано и поради това неоснователно.
По изложените съображения се обосновава извод, че с поставените въпроси не съставляват общо основание за достъп до касация. Същевременно касаторът не е обосновал и поддържаното допълнително основание. Не е приложил задължителна съдебна практика, даваща правно разрешение на поставените въпроси, което да е в противоречие с даденото от въззивния съд, нито е обосновал в какво точно се състои твърдяното от него противоречие.
С посоченото от касатора в т.3 от изложението също не се обосновава наличието на основание за достъп до касация. Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с правните разрешения, дадени с цитираното тълкувателно решение. Бланкетното посочване, че „Основополагащите по спора въпроси са решени в противоречие на практиката…” не може да обоснове извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала и доказала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3857 на Софийски градски съд, постановено на 09.05.2016г. по в.гр.д.№ 6690/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: