О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София 13.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т. дело № 81 /2009 година
Производството е по чл.278 ГПК, във вр. с чл.274,ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”А” Е. , гр. К. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 357 от 27.05.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 1069/2008 год., с което е потвърдено определение на Кюстендилския окръжен съд от 04. 03. 2008 год. по гр.д. № 64/2008 год. за прекратяване на производство по делото пред същия съд и изпращането му по подсъдност на СГС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че с постановяване на обжалвания съдебен акт в закрито съдебно заседание е било нарушено правото му на участие и защита по делото, след като не му е предоставена възможност да вземе становище. Същевременно навежда и доводи за прилагане по аналогия процесуалното правило на чл.87 ГПК/ отм./ при колизия на правилата за местна подсъдност, позовавайки се обстоятелството, че между него и първия ответник е налице споразумение за местно компетентен съд, което не само обвързва втория ответник „С”, гр. С., в качеството му на солидарен длъжник, но обуславя и правото на ищеца на избор между отделните местно компетентни съдилища – СГС и КОС.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че въпросът за конкуренция на подсъдността, при множество подсъдности за неуредените в ГПК хипотези и за възможността да бъде приложен по аналогия процесуалния закон, по който въззивният съд се е произнесъл е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280, ал.1,т.3 ГПК смисъл.
По реда на чл.276 ГПК ответната по частната жалба страна е възразила по допустимостта и, позовавайки се на липсата на изискуемата се от чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК аргументация, както по отношение на съществения процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, така и относно визираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид съществуващата непротиворечива съдебна практика на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обусловената от редовността на същата процесуална допустимост, сама по себе си, обаче, не обосновава правен извод и за допустимост на касационното обжалване.
Съгласно процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК, към което нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща, по отношение на частните жалби срещу определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото касационното обжалване е допустимо само при наличието на изчерпателно посочените от законодателя процесуални предпоставки от категорията на абсолютните отсъствието на които се явява процесуална пречка за осъществяване на касационен контрол от ВКС по отношение правилността на постановения съдебен акт – атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос и по отношение на последния да е налице някой от селективните критерии, въведени с т.1-3 от чл.280, ал.1 ГПК, а те в случая не са налице, поради следното:
Точното прилагане на закона – един от аспектите за развитие на правото, въздигнат от законодателя като допълнителна кумулативна предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице тогава, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона при непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, когато поради настъпила промяна в обществените отношения се налага да бъде изоставено вече възприетото тълкуване на закона, за да се даде друго или когато липсва съдебна практика – противоречива или не, но разглежданият случай не попада в нито една от сочените хипотези.
По отношение на съществения процесуален въпрос, формулиран от частния жалбоподател съществува не само постоянна практика на ВКС, но и такава, касаеща местно компетентния съд по отношение предявени от ТД”А” Е. , гр. К. срещу ответниците и по настоящия правен спор субективно съединени искове, в която ВКС подробно е обсъдил както произтичащата от сключеното между ищеца и ответника „ ТИХ ТРУД” Е. , гр. С. споразумение от 09.01.2007 год. правна възможност за промяна на местната подсъдност по реда на чл. 91 ГПК/ отм./, така и неговия правен ефект по отношение възражението на втория ответник- „С”, основано на чл.81 ГПК/ отм./.
Що се касае до възможността, при колизия на правилата за местна подсъдност, по аналогия да се приложи чл.87 ГПК/ отм./, респ. тези по чл.116 ГПК, то категоричен отговор, че е недопустимо прилагането на процесуалните норми по аналогия е даден не само с постоянната практика на ВКС, но и със закона- ЗНА, поради което съобразеното с тях произнасяне от страна на въззивния съд, изключва наличието на твърдяното основание за допускане касационно обжалване на постановеното въззивно определение.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийския апелативен съд № 357 от 27. 05. 2008 год., по ч.гр.д. № 1069/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: