3
гр. д. № 1178/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 288
София, 15.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1178/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1460 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 545/2014 г. Пазарджишки окръжен съд е обезсилил решение от 27.05.2014 г. по гр. д. № 15/2014 г. на Панагюрски районен съд, постановено по чл. 40 ЗУЕС, като недопустимо, постановено по предявен извън преклузивния срок иск.
Недоволен от решението е останал ищецът А. П. В. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост на извода за предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска по разрешения от съда въпрос от кой момент тече 30-десет дневния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС от обявяване на решението на общото събрание или от субективното му узнаване от етажния собственик. Поддържа се разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика, което обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка. Прави се позоваване и на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че на 10.01.2014 г. касаторът е предявил иск за отмяна на решения на общото събрание на ЕС в бл. 19 в [населено място] колони взети на: 26.08.2012 г., на 30.09.3012 г. и на 21.04.2013 г. В исковата молба е заявил, че те са му станали известни на 12.12.2013 г., когато е проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 498/2013 г. на РС-Панагюрище.
В отговора на исковата молба ответникът, е оспорил това твърдение, като е поддържал, че за първите две решения ищецът е узнал с връчената му нотариална покана на 18.10.2013 г., а решението на ОС на ЕС от 21.04.2013 г. е узнал при връчването му на исковата молба , въз основа на която е образувано гр. д. № 498/2013 г. на РС-Панагюрище.
Въз основа на представените писмени доказателства нот. покана, връчена на касатора от нотариус К. на 18.10.2013 г., съдът е приел за установено, че първите две решения на общото събрание на ЕС, отмяна на които се иска, са станали известни на касатора след изтичане на определения срок за явяване в канцеларията му за получаване на книжата. Двумесечният срок за получаване на поканата в канцеларията на нотариуса е изтекъл на 02.11.2013 г. и от тази датата е започнал да тече срока па чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за предявяване на иск за отмяната им. Този срок е изтекъл на 02.12.2013 г., а исковете за отмяната им е предявен на 10.01.2014 г., значително след срока, поради което са недопустими.
За недопустим е намерен и иска за отмяната на решението на ОС на ИС от 21.04.2013 г. Въззивният съд е приел, че то е станало известно на касатора от момента на връчването му на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 498/2013 г., към която като доказателства са били приложени екземпляри от решенията на ОС на ЕС, взети на посочените по-горе дати. Гражданското дело е било образувано по иск на ЕС предявен на основание чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на паричните вземания, които кооперацията има към касатора, възникнали от направени ремонти на общите части на сградата. Връчването на исковата молба е станало през м. юни, по твърдение на ответника.
Касаторът не е оспорил твърдението на ответника и не е ангажирал доказателства за опровергаването му, от което съдът е приел, че заявения факт относно момента на узнаване на решението от м. 04.2013 г. от касатора е доказан. Въз основа на него е приел, че и искът за отмяна на това решение на ОС на ЕС също е недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния срок.
Поставеният въпрос в изложението не обуславя основание по чл. 280, ал1, т. 2 с 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Съдът е приел, че узнаването на решението на общото събрание може да стане и по начин различен от установения в закона в чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 13, ал. 2-6 ЗУЕС. В случая това е станало чрез връчване на нотариална покана, по отношение на първите две решение на ЕС, а по отношение на третото, чрез връчване на искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо на възникнало в полза на ЕС вземане.
Този извод е законосъобразен. Узнаването на съдебен акт, подлежащ на обжалване, може да стане и по начин различен от установения в закона, когато доказателствата за това дават достатъчно основание да се приеме, че страната се е запознала с него. Последователно в съдебната практика се приела, че узнаването на съдебно решение от страна по делото може да стане и при подаване на искане за издаване на препис от него. В случая узнаването е станало с връчването на съдебните книжа – препис от искова молба и доказателства към него, които са били преписи от решенията. За взетото решения на общото събрание на ЕС от 30.09.2012 г. и от 21.04.2013 г. касаторът е узнал и при връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 411, ал. 3 ГПК, издадена въз основа на тях.
Разгледаният от съда въпрос не е идентичен с разрешените в решение № 295 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 212/2012 г. на ВКС, І г. о.В него е прието, че залепването на поканата за провеждане на общо събрание и на взетото решение, следва да се удостовери в протокол, в който се отбелязват обстоятелствата, поради които тя не е връчена лично. Съобразно това тази съдебна практика е неотносима.
Поставените въпроси не обуславят поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по тях, поради което искането ще бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1460 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 545/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: