О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
С., 15.06. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1304 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Рента Г. П.”Е., [населено място] против Определение № 154 от 24.04.2017г. по ч.в.т.д.№ 167/2017г. на АС Пловдив, с което е потвърдено определението на ОС Пловдив за връщане на основание чл.129,ал.3 ГПК на исковата молба на дружеството и за прекратяване на производството по т.д.№ 811/2016г.
С частната касационна жалба се иска отмяната на въззивния акт като неправилен.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: „Кой орган е процесуално легитимиран по гражданско и търговски дела за концесионните договори- органът, който фигурира като концесионер в договора за концесия, общинският съвет при съответната община, съгласно чл.17,ал.1,т.2 от Закона за концесиите, или кмета на общината”; 2/ Как следва да се определи цената на иска за установителни искове по дела за концесионни договори; 3 „/Следва ли да се уважи повторна молба за продължаване на срока на същите основания, на които е уважена предходната, при положение, че те още не са приключили”; 4/Следва ли да се спре делото във фазата на проверка на редовността на исковата молба, при наличието на друго дело, обуславящо едно от основанията, поради което исковата молба е оставена без движение. Посочената допълнителна предпоставка е т.2 и т.3 на чл.280 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Дружеството е депозирало искова молба против Общинския съвет на [община] за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е изпълнил конкретно посочени задължения по договор за предоставяне на концесия, съответно, че друго задължение не е изпълнено по вина на ответника и евентуален иск да бъде задължен ответникът да предостави на ищеца подходящ срок по смисъла на чл.76 от Закона за концесиите за изпълнение на задълженията му. Исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на посочени нередовности: насочване на иска срещу страната по договора, която е правосубектно юридическо лице, отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитум, формулиране на искане на съда, съответно на изложените обстоятелства и съобразно правния интерес, посочване на цената на иска и удостоверяване определянето й чрез представяне на документ за платена концесионна такса за последната година, представяне на доказателства за внесена държавна такса от 4%, определена по правилата на чл.69,ал.1,т.5 ГПК, както и че ищецът е бил уведомен за разпореждането на 04.01.2017г. На 09.01.2017г. е била подадена молба от процесуалния представител с искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба със седем дни по съображения, че управителят на дружеството е извън П. и предвид влошената пътна обстановка не е ясно кога ще бъде в града. В молбата е било направено и кумулативно искане за спиране на производството по делото до приключване на друго висящо пред ПОС дело, което „има за предмет същия концесионен договор и в зависимост от изхода му ще се формира СПН по отношение на това, кога и какво е следвало да изпълни концесионера”. Молбата по чл.63 ГПК е уважена и срокът е удължен със 7 дни, считано от 12.01.2017г. На 19.01.2017г. е подадена нова молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията отново със седем дни по съображения, че „управителят се прибира в града същия ден и не е ясно дали ще успеем да предприемем необходимите действия за изпълнение на указанията до края на деня”. Тя е разгледана на 20.01.2017г. и е оставена без уважение по съображения, че искането е повторно, идентично на вече уваженото, а и не са налице основанията за повторно прилагане на разпоредбата. С разпореждане от 24.01.2017г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба по съображения, че до този момент указанията не са отстранени въпреки изтичането и на продължения срок. Въззивната инстанция е потвърдила изводите на първоинстанционния съд. Посочила е, че правилно е отказано повторното продължаване на срока доколкото твърденията за наличие на пречки законният представител да бъде в града са голословни, а и изпълнението на указанията не изисква непременно неговото присъствие. Мотивирала е, че искането за спиране на производството по делото няма отношение към правилността на обжалваното определение, тъй като съдът поначало няма задължение да се произнася по него при неотстранени нередовности на исковата молба.
Искането за допускане на касационното обжалване по първите два въпроса /относно легитимирания ответник по иска и относно определянето на цената на иска/ е неоснователно по съображения, че те не са били предмет на частната въззивна жалба, по тях въззивната инстанция не се е произнасяла, а за пръв се релевират в настоящата касационна жалба. Въпрос, който не е въведен в предмета на спора, по който въззивната инстанция не е дала разрешение, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването пред ВКС.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по въпроса за
основателността на молба за продължаване на срока поради неотпадане на причината, заради която той вече е веднъж продължен. Освен че е общ и неконкретен, твърдение, а не установен по делото факт, е посоченото от страната, че „уважителните причини” поради които молбата вече е била веднъж удовлетворена, продължават да съществуват. Следователно въпросът е хипотетичен и не съответства на изводите на съда, че повторното искане не е подкрепено с доказателства за основателността му. Не е поставен правен въпрос относим към решаващия извод на апелативния съд, че изпълнението на указанията предпоставя правна квалификация, а страната не е обосновала защо присъствието на управителя на дружеството е необходимо за изпълнението им, при наличие на упълномощен адвокат. Необоснована е и въведената към този въпрос допълнителна предпоставка – т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие не се изчерпва с твърдение за „липса на съдебна практика по този въпрос”.
Четвъртият въпрос е некоректно поставен. Той не кореспондира с данните по делото. Искането за спиране на производството не е било обосновано с твърдение, че другото дело е обуславящо за едно от основанията, поради които исковата молба е била оставена без движение. Молбата за спиране е основана на твърдението, че решението по друго дело /с предмет искане за изменение на концесионния договор на основание чл.71,ал.3 от Закона за концесиите/ ще има отношение по съществото на спора по предявения установителен иск, доколкото със сила на пресъдено нещо ще бъде установено „кога и какво е трябвало да изпълни” ищецът. Поради това не следва да се обсъжда въведеното от страната допълнително основание.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 154 от 24.04.2017г. по ч.в.т.д.№ 167/2017г. на АС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: