О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 16.05. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2469 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13303 от 23.ІХ.2016 г. на [фирма]-София, представлявано от управителя му Г. Ц. Г., против решение № 1771 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 19.VІІІ.2016 г., постановено по т. д. № 2170/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1640/13.Х.2015 г. на СГС, ТК, с-в VІ-14, по т. д. № 5502/2014 г.: за отменяване – на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ – по иск предявен от С. П. П. на приетите решения на проведеното на 11.VІІІV2014 г. общо събрание на съдружниците в [фирма] за изключване на съдружника С. П. П. и за освобождаването на същия като съуправител на това д-во.
Оплакванията на търговеца касатор са както за нищожност, така и за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това алтернативно се претендира: прогласяване на неговата нищожност, съответно обезсилването му, а също и касиране, вкл. и ведно с първоинстанционното решение на СГС по спора и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата търговското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с него САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в шест, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите търговска и гражданска колегии, но също и в ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а също и в ТР № 6/15.VІІ.2014 г. на ОСГК на ВКС, по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Налице ли е нарушение на диспозитивното начало, когато съдът основава решението си на факти, за които липсва твърдение на страната?”;
2./ „Следва ли страната да носи доказателствената тежест за факти, които не е твърдяла и не е въвела в процеса и срещу които другата страна не е възразявала?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. П. П. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за нищожност, за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 2 400 лв. , изплатена като хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените: Договор за правна защита и съдействие от 26.Х.2016 г., пълномощно от същата дата, а също и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърденията на дружеството касатор за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да е нищожен или процесуално недопустим съдебен акт, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
В процесния случай не се констатира вероятност атакуваното от [фирма]-София въззивно решение да е нищожен съдебен акт. Наличието на порок по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК е въведено с довод на търговското дружество настоящ касатор по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, че съставът на САС, постановил атакуваното въззивно решение, бил незаконен: понеже неговият старши член съдия Г. И. била участвала преди това като младши член в състав на САС, постановил определение № 2361/28.VІІІ.2015 г. по ч. гр. дело № 2908/2015 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на физическото лице Г. Ц. Г. от [населено място], С. срещу определение № 9342/13.Х.2014 г. на СГС по г. дело № 2815/2014 г. С последното пр-вото е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключването с влязло в сила решение на т. дело № 5502/2014 г. по описа на СГС, образувано по искова молба с вх. № 97314/12.VІІІ.2014 г., с която е бил предявен настоящия конститутивен иск на С. П. П. срещу ответното по него [фирма]-София с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Евентуалното съществуване на обстоятелства, годни да породят основателно съмнение в безпристрастието на член от съдебния състав, който е постановил атакуваното въззивно решение, не правят този състав „незаконен”. Само ако в състава на САС би фигурирало лице, което не е назначено за съдия или вече е било освободено от тази длъжност, този негов състав би могъл да се квалифицира като нeзаконен. От гледище задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 13 на ОСГК на ВС на НРБ по гр. дело № 5/1976 г., което не е изгубило значението си и понастоящем – при действието на ГПК в сила от 1.ІІІ.2008 г., опасението за предубеденост на състава /или на един от неговите членове/ се явява основание за атакуване на съответното съдебно решение като неправилно, но не и като нищожно.
В процесния случай не се констатира и вероятност атакуваното решение на САС да е процесуално недопустим съдебен акт. Наличието на този порок на атакуваното въззивно решение е въведено от дружеството настоящ касатор за първи път с довод в касационната жалба досежно произнасяне на САС по непредявен иск: в резултат от нарушаване на диспозитивното начало в процеса. Такова оплакване обаче не е правено във въззивната жалба на търговеца, претендиращ сега да се обезсили и първоинстанционното решение, а както последното, така и въззивното, са произнесени от низовите съдилища по съществото на един и същи конститутивен иск – този с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ.
2. По твърдението на дружеството касатор за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 от горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай обаче, релевираният от търговеца касатор два правни въпроси се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. Погрешното отъждествяване от търговското дружество касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация С. П. П. искане за това, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените по делото с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие от 26.Х.2016, пълномощно от същата дата, а също и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1771 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 19.VІІІ.2016 г., постановено по т. д. № 2170/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Район „П.”,[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ет. V, ап. № 46 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация С. П. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], СУМА в размер на 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща изплатено възнаграждение за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2