2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София,18.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1435 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. д. по г.-гр.В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№635/2010г.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса дали писмената декларация за непокрити недвижими имоти /без дата/ е годно писмено доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационна жалба Д. К. С. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждането й по същество обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№635/2010г. В. окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е приел за установено,че Д. К. С. има право да възстанови собствеността върху земя, попадаща в Държавния горски фонд,представляваща гора с площ от 25 дка,находяща се в землището на[населено място],кв.Г.,м.”П. д.”, при граници: А. Х. Х.,Е. А. К.,Н. К. С. и път,на основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ по иск, предявен против ОСЗ-гр.В.,Р. д. по г.-гр.В. и Д. г. с.-гр.В..
Прието е,че са налице предпоставките на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ-правото на собственост е установено от представената по делото декларация, която представлява годно писмено доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ с оглед момента на изготвянето й /преди одържавяването на имотите/ и предназначението й /за записване в емлячния регистър с оглед пререгистриране на частните и обществени земеделски непокрити имоти съгласно Указ №573 на П. на ВНС от 28.05.1949г./.
Поддържаната от касатора теза,че поставения въпрос дали писмената декларация за непокрити недвижими имоти /без дата/ е годно писмено доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не може да бъде споделена.
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК един материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото,когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4/. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
По така поставения въпрос ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с решение №255/13.08.2010г. по гр.д.№246/2010г. на ІІ ГО,в което е прието,че декларацията на собственика за притежаваните непокрити земеделски земи от 1949г. представлява годно писмено доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,като според настоящия състав не са налице предпоставки за промяна на така установената съдебна практика, която преодолява съществуващото преди постановяване на решението противоречиво прилагане на разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Изводът на въззивния съд в обжалваното решение е аналогичен /представената декларация е подадена от Д. К. през годината,в който е навършил 25 годишна възраст,т.е. през 1949г./,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№635/2010г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: