4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
С., 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 740/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Иванова Я. – ЕТ с фирма “И. – И. Я.” – [населено място] срещу Решение № 664 от 3.VІ.2009 г. по гр.д. № 29/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 2076 от 11.ХІ.2006 г. по гр.д. № 2878/ 2004 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на АСлПК – [населено място] срещу И. Иванова Я. – ЕТ с фирма “И. – И. Я.” – [населено място] за неустойка по чл.10.1 от Договор за продажба на акции от 18.І.2001 г. и е постановено друго, с което са уважени: за 285 285 лв. – искът за неустойка, със законната лихва от 16.ХІІ.2004 г., от която: 200 285 лв. – неустойка за неизпълнени инвестиции за 2001 г. и 85 000 лв. – неустойка за неизпълнени инвестиции за 2002 г., и за 882 лв. – искът за обезщетение за забавено плащане за периода 8.ХІІ.2004 г. – 16.ХІІ.2004 г. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен обратният иск на ответницата срещу Министъра на земеделието и горите – [населено място] за 10 000 лв. – частичен иск от вземане за 285 285 лв. – обезщетение за вреди, с оплакване за неправилност и необоснованост. Решението е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до предявения размер. Жалбоподателката излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и в Изложение на обстоятелствата и основанията по чл. 280 ГПК счита, че решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като с него неправилно е разрешен съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос: налице ли е виновно неизпълнение от купувача по приватизационен договор на поетите задължения и по обратния иск: налице ли е виновно неизпълнение на ответника, довело до неизпълнение на задълженията на купувача по приватизационния договор, от който въпрос зависи изходът на делото. Жалбоподателката излага подробни съображения за неправилност на направените от съда изводи, изразява несъгласие с приетото поради противоречието му със закона и неправилно интерпретиране на доказателствата и счита, че с така постановеното решение е допуснато противоречие със или изоставяне на наложената практика на ВКС – Р.№348/11.V.2006г. по т.д.№648/2005 г. По отношение на неустойката за неизпълнение на инвестициите за обект Стопански двор – [населено място] и [населено място] поддържа оплакване за неправилност на решението и след обсъждане на доказателствата, сочи, че направените изводи са необосновани. Заключава, че въз основа на изложеното съдът е постановил решение, с което е допуснал противоречие със или е изоставил наложената практика на ВКС – Р.№994/13.ІІІ.2006г. по т.д. №199/2005 г. на ВКС. Жалбоподателката поддържа, че горните основания следва да послужат за разглеждане на касационната жалба и в тази й част, и като заключава, че с решението са пренебрегнати разпоредбите на материалния и процесуалния закон, счита, че то противоречи с практиката и прилагането на материалния закон и е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, на основание пороците, изложени в касационната жалба, жалбоподателката иска да се разгледа частната й жалба. В последваща Молба поддържа, че касационните основания за допускане на касационно обжалване на решението, са идентични с тези за определението за разноските, което е неправилно и необосновано. По подробно изложените съображения, че предявените първоначални искове са неоснователни и неправилно са уважени, жалбоподателката иска отменителните основания за главното решение, да се приемат като относими и за акцесорното определение за разноските по делото.
Ответникът по жалбите Агенция за следприватизационен контрол – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба и на частната жалба, а ответникът по жалбите – Министерство на земеделието и храните – [населено място] – трето лице помагач на страната на ответницата, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва като неоснователна касационната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е отменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, цената на които не е до 10 000 лв., съобразно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба и частната жалба са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По касационната жалба:
Жалбоподателката не сочи релевантните за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, за които поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Общо формулираният въпрос налице ли е виновно поведение у жалбоподателката, получила ли е информация за приватизирания обект и налице ли е виновно поведение у ответника по обратния иск, и доводите, че не е налице виновно неизпълнение на жалбоподателката на поетите задължения за инвестиции за 2001 г. и за 2002 г., основани на фактите и доказателствата по конкретното дело, са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. Дали е налице виновно неизпълнение, е въпрос фактически, който съдът преценява съобразно доказателствата, събрани по конкретното дело и ако този въпрос е решен неправилно, както и въпросът за основателността на предявения от жалбоподателката обратен иск, се касае за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Затова неоснователно жалбоподателката се позовава на приетото от ВКС в Р.№348/11.V.2006г. по т.д.№648/2005 г. и в Р.№994/13.ІІІ.2006г. по т.д.№199/2005 г., постановени за изпълнение от купувачи на приватизирани обекти на поети конкретни задължения (второто решение е за задължение за изпълнение на програма за трудова заетост) в отделните обекти, различни от тези по настоящото дело и неоснователно жалбоподателката иска да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, без което обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен да изведе правния въпрос от сочените в касационната жалба оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а и жалбоподателката с представените две решения на отделни състави на ВКС, постановени по ГПК (отм.), не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а и не може да се приеме, че доводът й, че съществените въпроси, решени по делото имат отношение към развитие на правото, тъй като с произнасянето по тези въпроси съдът е изоставил едно тълкуване, за да възприеме друго. Въпросите налице ли е виновно неизпълнение на страните по приватизационния договор и налице ли е за купувача обективна невъзможност за неизпълнение, са въпроси, обусловени от фактите по конкретното дело, а не допринасят за развитие на правото, като разпоредбите на чл. 79 и 81 ал. 1 ЗЗД не създават трудности при прилагането и тълкуването им
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
По частната жалба:
Поради непосочване на релевантния решен с определението правен въпрос относно присъдените разноски, нито доказване определението да е в противоречие със съдебната практика по въпроса за присъждане на разноски по делото, нито съображения в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд от 21.ІІ.2011 г. за дължимите от жалбоподателката разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 664 от 3.VІ.2009 г. и на Определение № 298 от 21.ІІ.2011 г. за разноските, постановени по гр.д. № 29/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: