Определение №288 от 24.2.2015 по гр. дело №361/361 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288

гр.София, 24.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 361/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на И. Н. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 542 от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 786/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 525/ 2014 г. и по този начин е изменено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 3611/ 2012 г., като местоживеенето на детето Е. Ц. Ц., Е. [ЕГН], родено от прекратения брак между жалбоподателката и Ц. П. Ц., е определено в [населено място], за срок една година, считано от 29.01.2014 г. Определен е режим на лични отношения между детето Е. Ц. Ц. и бащата Ц. П. Ц., които да се осъществяват на територията на Република България за времето от 7 до 10 април; от 1 до 30 август и от 24 до 30 декември 2014 г., като разноските за придвижване на малолетната за осъществяване на режима през летния сезон са възложени в тежест на майката И. С., а тези за периода 24 – 30 декември – на бащата Ц. Ц., като И. С. поеме разноските за придвижване на детето до България.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправните въпроси за мястото на осъществяване на режима на лични отношения между дете, което пребивава в различна държава, и родител, живеещ в Република България и поемането на разходите във връзка с тях и за съотношението между интереса на детето и интереса на родителя при определяне на мястото на осъществяване на режим на лични отношения. Счита, че в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – Ц. П. Ц. – не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
Страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с развод с решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 3611/ 2012 г., без произнасяне по въпроса за вината. Упражняването на родителските права по отношение на детето Е. е предоставено на майката, при която е определено местоживеенето на детето, като е определен режим на лични отношения с бащата. По споразумение на страните бащата, е дал съгласие детето да пътува с майка си за определени периоди от време в страните от Европейския съюз, но не и да се променя местоживеенето му. От 06.01.2014 г. майката се е установила да работи и живее във Великобритания, като е взела със себе си и детето, без да предупреди бащата за това. Там то посещава училище и тъй като при тези условия не е възможно спазване на определения в бракоразводното решение режим на лични отношения, същият трябва да бъде изменен и съобразен с новите реалности. Въззивният съд посочил, че за бащата е затруднително да осъществява лични отношения с детето на територията на чужда държава. Като отчел обстоятелството, че майката едностранно е отвела детето във Великобритания, без да съгласува действията си с бащата, съдът приел, че разноските по осъществяване на режима трябва да са в нейна тежест.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставените от жалбоподателката въпроси обуславят обжалваното решение, но неоснователно по отношение на тях се твърди наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Материалноправният въпрос за мястото на осъществяване на режима на лични отношения между дете, което пребивава в различна държава, и родител, живеещ в Република България и поемането на разходите във връзка с тях, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 480/ 06.07.2010 г. по гр.д.№ 4313/ 2008 г., ІІІ г.о., ВКС, е дадено обвързващо тълкуване по въпроса как се определят мерки на лични отношения между родител и дете, живеещи в различни държави. Съдът е приел, че мерките трябва да бъдат дефинирани по начин, който да ги прави осъществими по реда на изпълнителния процес. Посочил е изрично, че съдържанието им зависи от особеностите на всеки конкретен случай. Това е тълкуването по правния въпрос, по който обжалването е било допуснато от касационния съд. Само то се явява обвързващо за съдилищата и въззивното решение е съобразено с него.
Що се касае до представеното от жалбоподателката решение № 234/ 17.05.2011 г. по гр.д.№ 1599/ 2010 г., ІV г.о., ВКС, то няма отношение към поставения за разглеждане правен въпрос, тъй като в него е разрешен спор не за мястото на пребиваване на детето, а за задгранични пътувания на същото, без да е налице съгласие на бащата.
Материалноправният въпрос за съотношението между интереса на детето и интереса на родителя при определяне на мястото на осъществяване на режим на лични отношения няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№/ 2009 г., такова значение имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като практиката е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Приоритетен е винаги интересът на детето, но дали неговият интерес предполага осъществяване на мерките на лични отношения с един от родителите му в мястото на обичайното му пребиваване, е въпрос на преценка на особеностите на всеки конкретен случай. Въззивният съд е съобразил така установената практика, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 542 от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 786/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top