О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 25.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1021 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 755/31.І.2018 г. на [фирма] (в несъстоятелност), подадена чрез двамата нейни синдици А. Д. и К. Хр. М. против определение № 258 на Великотърновския апелативен съд от 8.І.2018 г., постановено по ч. т. дело № 383/2017 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на тази кредитна институция срещу първоинстанционно протоколно определение от 8 юни 2017 г. на ОС-Ловеч по т. д. № 87/2015 г. С последното – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – е било спряно първоинстанционното исково производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, „до приключване с влязло в сила решение на т. д. № 4241/2015 г. на Софийски градски съд”.
Оплакванията на банката настоящ частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение, както в нарушение на материалния закон, така при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следния значим не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпрос:
„Представлява ли основание по смисъла на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК заведеното по иск с правно основание по чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност дело, за да бъде спряно производството по положителен установителен иск на банката, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хода на което длъжникът е направил възражение за извършено извънсъдебно прихващане, както и – при условията на евентуалност – възражение за съдебно прихващане, когато по последното дело се съдържат доказателства, че изявлението за прихващане е направено по друго, различно от процесното задължение?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Л. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата въпрос е свързан с фактите по делото и подателят й го обосновава с конкретни обстоятелства по спора, т.е. същият няма характера на „правен” въпрос.
Ответното по касация [фирма] (в несъстоятелност)-гр. П. не е ангажирало становище на своя синдик /М.И.Н./ нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), представлявана от двамата й синдици Д. и М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното протоколно определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че по него не е било спорно обстоятелството, че ответниците по положителния установителен иск на банката настоящ частен касатор, а именно [фирма]-гр. Л. и [фирма] (в Н.)-гр. П., са противопоставили свои защитни възражения за извършени прихващания в размер на сумите по претенцията й с прехвърлените вземания по договорите за цесия, с които конституираните по делото 31 трети лица-помагачи са цедирали свои взимания към кредитната институция в полза на [фирма] (в Н.). От друга страна, съобразено е било от Великотърновския апелативен съд и обстоятелството, че предмет на т.д. № 4241/2015 г. по описа на СГС са установителни искове за обявяването за нищожни, респ. – за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], на същите тези договори за цесия и на изявленията за прихващане с вземанията по тях. На базата на тази съпоставка е изграден решаващия правен извод в атакуваното въззивно определение за съществуваща правна връзка на преюдициалност между обявеното за решаване на датата 29.V.2017 г. гр. дело № 4241/2015 г. по описа на СГС и спряното исково производство пред Ловешкия ОС по гр. д. № 87/2015 г., образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В настоящия случай, при произнасянето си по въпроса дали решението на СГС ще е от значение за правилното решаване на делото, висящо пред Ловешкия ОС, въззивната инстанция не е обсъждала доказателства, че изявлението за прихващане е било направено по друго, „различно от процесното задължение”. Следователно релевираният от банката настоящ частен касатор в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос е с изцяло хипотетичен характер – не е бил предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното определение. При констатацията за липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явява безпредметно обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 258 на Великотърновския апелативен съд от 8.І.2018 г., постановено по ч. т. дело № 383/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2