1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 27.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2595 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] и по насрещна касационна жалба на ищците З. Т., В. Василева, последната лично и в качеството на майка и законен представител на малолетните ищци М. П., М. П., К. П., и на непълнолетните ищци Г. Проданова и Продан П., действащи със съгласието на майка си В. Василева. Ответникът обжалва решението в частта на уважаването на исковете, а ищците-в частта за отхвърлянето им. Въззивната инстанция е отменила частично решението за отхвърлянето на исковете /които са били отхвърлени изцяло с извод за недоказаност на противоправното поведение на застрахования водач на лекия автомобил/ и е постановила друго, с което на основание чл.226,ал.1 КЗ е осъдила застрахователното дружество да заплати на В. Василева, Г. Проданова, М. П., М. П., К. П. и на Продан П. по 30 000лв. на всеки един, а на З. Т. – 20 000лв. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. П. Н. /с когото В. е живяла на съпружески начала, съответно-баща на Г., Продан, М., М. и К. и син на З. Т./, настъпила на 12.09.2009г., ведно със законната лихва от същата дата. Решението в частта за отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер от по 100 000лв. за В. и З. и по 120 000лв. за всяко едно от децата е потвърдено.
С касационната жалба на застрахователя са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост при формиране изводите на съда относно приетото виновно поведение на застрахования в дружеството водач по ЗЗГОА. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени материалноправни въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК: 1/Дали е налице нарушение на чл.50,ал.1 ЗДвП /на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство/, когато маневрата по преминаване на кръстовище е приключила и едва тогава настъпва пътно произшествие с друг участник в движението, който макар да се движи по пътя с предимство, не спазва правилата за движение и предприема внезапно косо пресичане на пътните платна и по време на удара се намира в лентата на движение на първия.
2/ Налице ли е неизпълнение на задължението по чл.37, ал.1 ЗДвП /при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства/ от водач на мпс, когато насрещно движещите се участници внезапно променят своята траектория на движение в нарушение на чл.16,ал.1 ЗДвП /на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне / и навлизат в пътната лента на първото мпс; 3/ При завършена маневра по преминаване на кръстовище, налице ли е неизпълнение на задължението по чл.47 ЗДвП / водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство/ и движение с несъобразена скорост, когато приетият за виновен участник се движи със значително по ниска скорост от другия участник, който навлиза внезапно и косо в неговата лента за движение; 4/ Налице ли е неизпълнение на задължението по чл.25,ал.1 ЗДвП
/Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение/ от водач на мпс, при условие, че другият участник в произшествието е нарушил ал. 2 на същата разпоредба /при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента/ и не го е пропуснал, въпреки че именно този друг участник е навлязъл внезапно и косо в пътната лента за движение на мпс 5/ Доколко може да бъде прилагана общата разпоредба на чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП /всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди/, при условие, че не са установени конкретни нарушения на писани правила за движение по пътищата, а всички установени факти водят до извода, че са взети необходимите и реални мерки, съобразно човешките възможности за спазване на закона и недопускане на пътно произшествие.
Наличието да допълнителната предпоставка е обосновано с със становището, че решаването на тези въпроси е от значение за развитието на правото, тъй като те дават възможност да се направи преценка, доколко действията на отделните участници в движението, водят до вредоносен резултат, пряка последица на техните действия
В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата на застрахователя.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела, че са налице всички предпоставки за уважаване на прекия иск на увредените лица срещу застрахователя по ЗЗГОА на водача на лекия автомобил „Волво С 60”, рег. [рег.номер на МПС] – П. Х. К.. Деликтната отговорност /и произтичащата от нея отговорност за застрахователно плащане/ е обоснована с виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, преценено като извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 47 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, и причиняване на смърт на участник в движението. Отчетено е, че водачът К. на кръстовище е предприел маневра „завой наляво”, чрез навлизане от път без предимство на пътя с предимство, без да изчака преминаването на движещия се по пътя с предимство велосипедист /намиращ се към предприемане на маневрата на разстояние 34 м. от колата, при отлична видимост над 100 м. за водача на автомобила/. Изложени са правни изводи, че водачът е бил длъжен да прецени, че с поведението си създава опасност за участниците в движението и рискова ситуация, тъй като велосипедистът е бил в опасна близост ; че е следвало да съобрази, че велосипедистът се спуска по улица с наклонен терен и с относително висока скорост на движение /от около 30 км./ч/ и е на сравнително близко отстояние от автомобила /34 м. преди предприемане на маневрата/. Прието е за установено съобразно данните от експертизата, че водачът К. е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако не бе предприел извършване на маневрата в опасна близост до бързо движещия се по стръмната улица велосипедист. Отчетено е, че фактът, че водачът на автомобила е възприел велосипедиста едва при настъпване на удара /съгласно дадените показанията по делото в качеството на свидетел/, при обективна възможност това да стане по-рано, още преди предприемане на маневрата „завой на ляво”, сочи на проявено невнимание, довело до неправилна преценка на пътната обстановки, без това да оборва извода за виновна неправомерност на действията му. По възражението за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД въззивната инстанция е приела че и велосипедистът с противоправното си поведение – навлизане и движение в лентата за насрещно движение, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, като приносът му е значителен, надхвърля този на деликвента и следва да се определи на 2/3. С оглед на това приетото за справедливо обезщетение за претърпените от ищите морални вреди /от 60 000лв. за майката на починалия и от по 90 000лв. за останалите ищци/ е редуцирано до присъдения размер.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси по приложението на конкретни разпоредби на ЗДвП произтича на първо място от липсата на характеристиката им на правни – същите са фактологично обусловени и свързани с твърдени конкретни действия на участниците в движението. При формулирането на първия и третия въпрос касаторът некорекно въвежда фактическата предпоставка, че маневрата по преминаването през кръстовището на лекия автомобил е приключила, какъвто извод при преценката на обстоятелствата, във въззивното решение няма. При излагането на третия и четвъртия въпрос, свързан със задължението на водача на лекия автомобил по чл.37,ал.1 ЗДвП и нарушението от велосипедиста на разпоредбата на чл.16,ал.1 ЗДвП, съответно нарушение от водача на лекия автомобил на правилото на чл.25,ал.1 ЗДвП, а от велосипедиста-на това по чл.25,ал.2 ЗДвП, касаторът не отчита, че несъобразяването от страна на праводателя на ищците с правилата за движение е обусловило приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, като приетата степен на съпричиняване е 2/3. Въпросите са и правно неиздържани, защото неспазването от страна и на двама водачи на конкретни правила за движение, причинило настъпването на пътно произшествие, не може да има за последица отпадане отговорността на единия по съображенията, че и другият е нарушител. Петият въпрос е очевидно игнориране на правните аргументи на въззивната инстанция, която е посочила конкретните нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от застрахования при ответното дружество водач. Несъгласието на касатора с приетата за установена по делото фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. При липса на правен въпрос с характеристиката, очертана в т.1 на чл.280,ал.1 ГПК и разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г., искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради което е безпредметно обсъждането на формално и неаргументирано посочената допълнителна такава по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
При неуважаване искането по чл.288 ГПК по подадената касационна жалба от ответника, на основание чл.287, ал.4 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по насрещната касационна жалба на ищците. На последните застрахователното дружество дължи заплащане на поисканите с отговора на касационната жалба разноски по представения договор за правна защита и съдействие от 26.06.2014г., в което е отразено заплащането на договореното възнаграждение -4 680лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 478 от 17.03.2014г. по в.гр.д.№ 4172/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Осъжда [фирма] [населено място], [улица],ет.12 да заплати на З. И. Т. и В. Р. Василева от [населено място], [улица] сумата 4 680 лв. /четири хиляди шестстотин и осемдесет лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.