О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.09. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 54/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат С. В., с вх.№28638 от 07.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, срещу Решение №1450 от 28.09.2012 г. по в.гр.д.№2033/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ състав, с което е потвърдено решение №1391 от 05.04.2012 г. по гр.д.№1702/2011 г. на Пловдивския районен съд, VІІ гр.състав, с което на основание чл.415, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на касатора съществуването на вземането на ищеца [фирма],[ЕИК], [населено място] общо за сумата 22 392.66 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м. септември и м.октомври 2009 г. по осемте броя сключени между страните договори за лизинг, за които вноски има издадени 16 бр.данъчни фактури.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК., като подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез адвокат А. В., оспорва основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално недопустима, независимо че е подадена в срока по чл.283 ГПК.
Съгласно въведения с нормата на чл.280, ал.2 ГПК обективен критерии за необжалваемост на въззините решения, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв.- за търговски. Преценката за необжалваемост следва да се извърши спрямо всеки един от обективно съединените искове. В случая по реда на чл.415 ал.1 ГПК фактически са предявени от ищеца [фирма] и заявител в заповедното производство, осем броя отделни обективно съединени искове за установяване спрямо ответника-касатор [фирма] съществуването на вземанията на ищеца за неизплатени лизингови вноски за периода м.септември и октомври 2009 г. по всеки един от договорите за лизинг, сключени между страните по делото с номера от 35/2007 г.-до 42/2007 г. включително. Правопораждащите факти по всеки един от тези искове е съответният лизингов договор, имащи за предмет различни автомобили , с различна цена и различни по размер лизингови вноски. Сборът от лизинговите вноски за исковия период по всеки един от договорите е на стойност под 5 000 лв.,т.е дори под необжалваемия минимум за двата вида дела, а в случая делото е търговско, тъй като вземанията произтичат от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,т.15 ТЗ, сключена между търговци.
Неправилно посочената от въззивния съд обжалваемост на решението, не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска.
Независимо от изхода на делото в полза на ответника [фирма] разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им в настоящето производство
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу Решение №1450 от 28.09.2012 г. по в.гр.д.№2033/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ състав, с което е потвърдено решение №1391 от 05.04.2012 г. по гр.д.№1702/2011 г. на Пловдивския районен съд, VІІ гр.състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: