4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
С., 04.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3001/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. М. Т. – от [населено място] срещу Решение от 03.06.2014 г. по гр.д.№11075/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 28.03.2013 г. по гр.д.№41592/ 2011 г. на СРС, 30 с., с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу С. М. Т. – от [населено място] е признато за установено вземане на ищеца към ответника 8865.25 евро – част от главница по Договор № Н.-2100 – 0003-1/ 12.02.2007 г., сключен от [фирма], като заемодател и С. М. Т. и С. К. С., като заемополучатели, при цял размер главница 86 720.44 евро, със законната лихва от 22.11.2010 г. до окончателното изплащане, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допустимост на касационната жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по решените в противоречие с ТР №1/2013 г. по тълк.д.№ /2013 г. въпроси: 1.Въззивният съд следва ли да извърши проверка за правилност на първоинстанционното решение с оглед приложим императивен материален закон и 2. Какъв е предметът на проверката при въззивно разглеждане – първоинстанционното решение или материално-правния спор. Счита, че съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора и не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма и доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тя не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, обект на въззивната дейност не са пороците на решението, а решаването на спора.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват основания за касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е валидна, редовна и подадена в срок.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, които с оглед данните по делото, следва да се сведат до въпросите: при подадена бланкетна въззивна жалба какъв е предметът на проверката от въззивния съд на правилността на обжалваното решение, и клаузите на договор за заем досежно поети от страната задължения, като заемател и предсрочната изискуемост на заема, съставляват ли приложима императивна материалноправна норма, която въззивният съд е длъжен да приложи и без оплакване в жалбата.
Първоинстанционното решение жалбоподателят е обжалвал с бланкетна въззивна жалба, съдържаща оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като изискването на чл. 260 т. 3 ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция. Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК служебно се произнася за валидността на първоинстанционното решение, за допустимостта му – в обжалваната част, и по отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита интереса на определени частноправни субекти. При бланкетна въззивна жалба въззивният съд също следва да формира собствени изводи по съществото на спора въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства независимо дали потвърждава или отменя решението – чл. 271 ал. 1 ГПК, като дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумирането на събрания от първоинстанционния съд фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма. В изпълнение на принципа за законност (чл. 5 ГПК) въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1 от 09.12.2103 г. по тълк.д.№4/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции съдебна практика: Р.№250/27.06. 2011 г. по гр.д.№1061/2010 г. на ІV г.о.;Р.№764/19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р.№ 14/07.02. 2014 г.по т.д.№1130/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№196/11.04.2012 г. по т.д.№994/2010 г., ІІ т.о.; Р.№ 702/05.01. 2011 г. по гр.д.№ 1036/2009 г. ІV г.о.
Несъстоятелно жалбоподателят поддържа, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд е следвало да осигури приложение на императивна материалноправна разпоредба и с оглед правомощията на инстанция по същество, е следвало да прецени правилността на обжалваното решение. Не се касае за приложение на материалноправна норма, установена в обществен интерес, в който случай, съгласно т. 2 на ТР № 1/09.12.2103 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да осигури приложението й и когато в жалбата липсва оплакване за нейното нарушаване. Клаузите от договора относно правата и задълженията на ответника, определящи качеството му на заемател (а според неговите доводи – на поръчител) и тези относно настъпване изискуемостта на вземането – чл.12.1 от договора, не предполагат при решаването на делото по същество от въззивния съд приложение на императивни разпоредби на материалния закон, установени в обществен интерес. За да провери въззивният съд правилността на първоинстанционното решение с оглед приложимия материален закон, е следвало жалбоподателят да изложи в жалбата в какво се състои порочността на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 03.06.2014 г. по гр.д.№11075/2013г. на Софийски градски съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: