О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 07.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.03.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4747/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16705/01.10.2010г.,подадена от М.-К. Я. В.,чрез пълномощника й адвокат А. С. С.,против решение № 2099/06.08.2018г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение-10 състав,постановено по в.гр.д.№5210/2017г. по описа на съда,с което се отменя решение №4431/19.06.2017г. по гр.д.№789/2014 по описа на Софийски градски съд в частта,в която са отхвърлени предявените от Р. С. П. против М.-К. А. В.:
-главен иск с правно основание член 42 б.”б” във вр. с чл.24 от ЗН и член 579 ГПК,имащ за предмет да се обяви за нищожно нотариално завещание №1,т.І1рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус,вписан в регистъра на Нотариална камара,район на действие-Софийски районен съд,с което М. Н. С.-поч.28.01.2009г. е завещала на своята внучка М.-К. Я. В.,4/6 идеални части от апартамент №5,находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес]състоящ се от две стаи,кухня и обслужващи помещение с площ 48,14 кв.м,ведно с избено помещение №5 с полезна площ 4,26 кв.м,ведно с 2,022 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,при съседи на жилището:изток-апартамент на семейство Г.,запад-апартамент на семейство М.,север-стълбище и от юг- [улица],за краткост „процесното завещание”,поради това,че завещателят не е положил подпис,а е оставил отпечатък от палеца на дясната ръка;поради това че завещателят не е изявил устно волята си,както и че същата не е била записана така,както е изявена,поради това,че завещанието не е било прочетено в присъствие на свидетелите и нотариуса;
-евентуален иск по чл.43,ал.1,б.”а” във вр. с чл.13 от ЗН,имащ за предмет унищожаване на процесното нотариално завещание №1,т.І,рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус вписан под №274 в регистъра на Нотариална камара,район на действие-Софийски районен съд,поради това че е направено от лице,което по време на съставянето му не е било способно да завещава/да разбира свойството и значението на извършеното/,поради заболяване;
-втори евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН,имащ за предмет намаляване на завещателното разпореждане,извършено с нотариално завещание №1,т.І,рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус вписан под №274 в регистъра на Нотариална камара,район на действие-Софийски районен съд,до размера необходим за попълване на запазената му част и вместо него е постановено:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.43,б.”б” във вр. с чл.24 ЗН и чл.579 ГПК нотариално завещание №1,т.І,рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус,вписан в регистъра на Нотариална камара,район на действие-Софийски районен съд,с което М. Н. С.-поч.28.01.2009г. е завещала на своята внучка М.-К. Я. В.,4/6 идеални части от апартамент №5,находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес]състоящ се от две стаи,кухня и обслужващи помещение с площ 48,14 кв.м,ведно с избено помещение №5 с полезна площ 4,26 кв.м,ведно с 2,022 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,при съседи на жилището:изток-апартамент на семейство Г.,запад-апартамент на семейство М.,север-стълбище и от юг- [улица],а на избеното помещение:изток-мазе на семейство Г.,запад-мазе на семейство М.,север-стълбище и от юг [улица],поради това,че завещателят не е изявил устно волята си ,която е материализирана в писмения текст на завещанието.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба Р. С. П. в писменото си становище,депозирано по делото,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,предвид изискванията,съгласно разпоредбата на член 24 ЗН,според което нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели,при което завещателят устно изразява своята воля на нотариуса,който я записва,след което прочита завещанието в присъствието на свидетелите,като означава и мястото и датата на съставянето му,след което същото се подписва от завещателя,свидетелите и от нотариуса,и ако завещателят не може да се подпише,той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитане на завещанието,последният е приел за установено с доказателствата по делото,че нотариусът е посетил адреса с предварително изготвен и отпечатан проект на нотариално завещание,както и необходимите за това декларации,но не по молба на лицето,посочено като завещател,а на нейния син,който е родител на лицето,в чиято полза е завещателното разпореждане.Съдът е взел предвид данните по заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,която обяснява невъзможността на завещателя да се подпише с психически нарушения на вниманието,забавен темп на мисловния процес,невъзможност за абстрактно логическо мислене,отслабване на фиксационната памет,нарушение на способността за се изгражда поведенчески модел и способност да се защитава,които констатации е посочил,че се подкрепят и от показанията на свидетелката И. Н. А.,с непосредствени възприятия за посещението на нотариуса в дома на М. Н. и за тежкото й здравословно състояние,определено като безсъзнателно и че не е могла да съобрази прочетеното от нотариуса завещателно разпореждане.При анализа на доказателствата по делото и тяхната преценка,съдът е стигнал до извода,че терминалното здравословно състояние на лицето М. Н. С. е било пречка да формира и изразява валидно каквато и да е воля,поради което не е могла да остави саморъчно завещание,както и не е изявила устно волята за разпореждане,материализирана в писмения текст на оформеното нотариално завещание в посочения обем-данните за гражданското състояние на лицето,в полза на което е разпореждането,обема на прехвърляното право,пълната индивидуализация на обекта на правото.Наред с това,съдът е отбелязъл,че по делото е установено,че проектът на нотариалното завещание е бил прочетен в присъствието на двамата свидетели,а поради невъзможността да го подпише завещателят,последният с активното съдействие на нотариуса,който е взел ръката му е оставил отпечатък от палеца на дясната ръка.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че волята,която е материлизирана в писмения текст на нотариалното завещание не е на завещателя и последният не я е заявил устно,както и физически не е бил в състояние да я изяви в посочения обем.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице хипотезата по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В първата част от изложението се посочва,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,относно:1.дали е необходимо при устно изявяване на волята си завещателят да направи конкретна индивидуализация на посочения в нотариалния акт апартамент, описан по местонахождение,застроена площ,съседи и т.н или е достатъчно да посочи само отделни белези,които позволяват идентификацията му,както и 2.дали води до изменение волята на завещателя и до недействителност на нотариалното завещание добавянето в същото на пълното описание на имота,който въпрос според касатора е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС-решение по гр.д.№4176/2017г. на ВКС,ІІ го,постановено в производство по реда на член 290 ГПК.
Формулираният в точка първа правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като не е обусловил правните изводи на съда.Съгласно изискванията в разпоредбата на член 24 ал.2 ЗН завещателят изявява устно своята воля на нотариуса,който я записва така,както е изявена,следователно задължението на нотариуса е да възпроизведе или дословно да напише волята на наследодателя,след което прочита завещанието в присъствието на свидетелите,както и извърши посочените в същата отбелязвания.Очевидно, не са предвидени никакви изисквания от закона относно задължения на завещателя,свързани с индивидуализация на завещавания имот,освен това да изрази устно своята воля.
По отношение на втория въпрос,с оглед изложеното в решаващите мотиви,такъв не е разрешаван,а видно от тях в нотариалното завещание в случая,подробната индивидуализация на завещания имот е отразена като продиктувана от завещателя в този й вид,за което и въззивният съд е приел,че с оглед на здравословното състояние на завещателя,това не би могло да бъде неговата устно изразена воля,която е следвало нотариуса да запише в нотариалното завещание.
Във втората част от изложението си,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно:какви доказателства и доказателствени средства са необходими,за да се обори материалната доказателствена сила на свидетелстващ документ;кой носи доказателствената тежест за нейното оборване и какво доказване следва да се извърши;какви процесуални действия следва да извърши съдът в случаите,когато служебно се произнася за спазването на императивни правни норми;какви мотиви следва да изложи в случаите когато не кредитира показанията на свидетели,както и на тези,които приема за достоверни.
Касационният съд намира,че първите два горепосочени въпроса,са разрешени в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС,отнасящи се до приетото с мотивите на въззивното решение,че е осъществено пълно и главно доказване от ищеца,поради което е съдът стигнал до извода,че предявеният иск е основателен.
По отношение правомощията на съда служебно да следи за спазването на императивни правни норми,съгласно посоченото като трети въпрос от касатора,в случая с предвиденото в член 24 ал.2 ЗН,този въпрос е разрешен в съответствие,както с цитираната съдебна практика на ВКС,така и със задължителната такава –ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,а именно по отношение задължението на нотариуса да запише изразената от завещателя воля,така както устно е изразена от последния,което не е налице според приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Също така,с оглед изложеното в последните,съдът се е произнесъл и съобразно приетото със съдебната практика на ВКС относно изискването да обсъди всички доводи и възражения на страните,доказателства по делото,поотделно и в тяхната съвкупност,като е посочил обосновавайки се,видно от мотивите,кои от тях кредитира и кои не.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2099/06.08.2018г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия,10 състав,постановено по в.гр.д.№5210/2017г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: