О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 10.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 272/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от О. с. земеделие – Ш. и О. гр. Ш. против решение № 539,т.VІ от 17.11.2008г., постановено по гр.д. № 619/2008г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 81/08.07.2008г., постановено по гр.д. № 334/2006г. на К. РС и вместо това е уважен предявеният от Ф. С. Ю. иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че наследници на С. И. Д. / Д. З. Д. / притежават правото на възстановяване на собствеността върху 73 дка в землището на с. Т., община Ш..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата, починал на 03.10.1985г. е бил оземлен с процесните 73 дка с протокол от 03.10.1947г. по чл. 37 от ЗТПС, не е бил в последствие отземлен, поради което на основание чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ наследниците му притежават правото на възстановяване за тези земеделски земи независимо дали са платени вноските за тях, тъй като цитирания законов текст сочи изрично този факт като ирелевантен за реституцията.
Формулираният в касационните жалби основен материално правен въпрос е достатъчен ли е протокола на ТПС комисията за оземляване за установяване правото на собственост върху земите, с които е оземлен земеделски стопанин по ЗТПС с оглед реституцията им на осн. чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ.
Общинската с. земеделие обосновава допускането до касация с това, че по иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е налице противоречива практика на Шуменския окръжен съд относно това как следва да бъде доказано правото на собственост с оглед признаване на правото на възстановяване, което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК Цитира и представя решение от 15.11.2007г. по гр.д. № 569/20007г., решение № 2648/30.12.1994г. по адм.д. № 217/1994г., решение № 91/01.02.1995г. по адм.д. № 2348/1994г. Като основание за допускане до касация сочи и визираното в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, което обосновава с това, че липсва практика на ВКС относно доказването на правото на собственост с оглед признаване правото на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Касаторът О. Ш. сочи като основание за допускане до касация това, че по формулирания съществен материално правен въпрос няма съдебна практика и изясняването му е от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация Ф. С. Ю. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационните жалба основен материално правен въпрос – достатъчен ли е протокола на ТПС комисията за оземляване за установяване правото на собственост върху земите, с които е оземлен земеделски стопанин по ЗТПС с оглед реституцията им на осн. чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ. Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи наличието на предпоставката по чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ за уважаване на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Първото основание за допускане до касация, посочено от О. с. земеделие – наличие на противоречива практика относно доказване правото на възстановяване на собствеността в цитираните решения не е налице, тъй като те не са само по граждански дела, а и не сочат противоречиво разрешаване на формулирания като съществен материално правен въпрос относно това какъв е фактическия състав на оземляването по ЗТПС и кой е достатъчния документ, установяват правото на собственост на наследодателя към момента на колективизацията. Общото между всички тях е кои са предпоставките за признаване правото на възстановяване, но те са постановени в различни производства – гражданско по чл. 11, ал.2 и административно по жалба против отказ на ПК и поради това не доказват наличие на противоречива практика. Поради това е неприложима нормата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Касаторът О. Ш. сочи като основание за допускане до касация това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос – достатъчен ли е протокола на ТПС комисията за оземляване за установяване правото на собственост върху земите, с които е оземлен земеделски стопанин по ЗТПС с оглед реституцията им на осн. чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ. е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е налице, защото няма съдебна практика по поставения основен материално правен въпрос, тъй като при действието на отменения ГПК на основание чл. 218, ал.1 б. “а” от ГПК, решенията по искове по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не подлежаха на касационен контрол. По ЗТПС/отм/ също няма съдебна практика предвид кооперирането на земята скоро след влизането му в сила. Затова съдът приема, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 539,т.VІ от 17.11.2008г., постановено по гр.д. № 619/2008г. на Добрички окръжен съд по касационни жалби, подадени от О. с. земеделие – Ш. и О. гр. Ш.
Производството е освободено от заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: