ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 288
София, 19.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 38/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. М. – от гр. С. срещу Решение № 129 от 27. Х.2009 г. по гр.д. № 355/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 13.VІІ.2009 г. по гр.д. № 41/ 2009 г. на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на К. Н. М. – от гр. С. срещу “Х” ООД – гр. С. по чл. 19 ЗЗД за описания недвижим имот, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд, като е отказал да приеме необходимо и относимо към делото писмено доказателство – Договор за заем от 16.V.2007 г., е повторил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, така съдът се е лишил от възможност да обсъди тезата на ищеца и от възможност да упражни контролните си функции, с което се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 327/ 27.VІ.2009 г. по гр.д. № 10/2008 г. Жалбоподателят излага, че въззивният съд, като не е обсъдил доводите на ищеца и не е преценил събраните доказателства, е допуснал съществено процесуално нарушение, което е в противоречие с практиката на ВКС – Р. №1043/16. Х.2008 г. по гр.д. № 4504/2007 г. Жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – необходимо ли е решение на ОС на ООД по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, когато разпореждането с недвижимо имущество, е в изпълнение на поет паричен дълг, който се погасява чрез даване вместо изпълнение, както и по въпроса при комисионния договор в рамките на отчетната сделка, необходимо ли е решение на ОС на дружеството комисионер за прехвърляне на имота, като ВКС с Определение № 228/ 30. ХІІ.2008 г. по т.д. № 361/ 2008 г. е приел, че предварителният договор няма вещно прехвърлително действие и не съставлява разпореждане по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “Х” ООД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на касационната жалба по същество и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От посочените от жалбоподателя допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния, и от въззивния съд, и посочен разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, може да се формулира разрешеният по делото процесуалноправен въпрос и той е: може ли ищецът да сочи доказателства извън посочените в исковата молба и в кои случаи, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи правилността на извършените процесуални действия. Ищецът, съгласно чл. 127 ал. 2 ГПК, е длъжен в исковата молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства. Във връзка с направените оспорвания от ответника, ищецът, съгласно чл. 143 ал. 2 ГПК, може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и да представи доказателства. Ищецът може на основание чл. 146 ал. 3 ГПК да представи доказателства и в изпълнение указанията на съда за представяне на посочени от съда доказателства. След първото по делото заседание, съгласно чл. 147 ГПК, ищецът може 1. да твърди нови обстоятелства и да посочва и представя нови доказателства, само ако не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно или 2. да твърди нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото и за тях да посочи и представи доказателства. Тъй като по делото няма данни Договор за паричен заем от 16.V.2007 г. ищецът да представя във връзка с направено оспорване от ответника, нито в изпълнение на указания на съда за представяне на доказателства, нито ищецът е доказал, че с Договора твърди нови обстоятелства или представя ново доказателство, което не е могъл да узнае, посочи или представи своевременно, или че се касае за нововъзникнало обстоятелство, във връзка с което представя Договора, като е отказал първоинстанционният съд да приеме Договора, не е допуснал процесуално нарушение, каквото не е допуснал и въззивният съд, отказал да приеме представения с въззивната жалба Договор от 16.V.2007 г. Неоснователно жалбоподателят в подкрепа на довода си, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, сочи Р. № 327/ 27.VІ.2009 г. по гр.д. № 10/2008 г., което решение е постановено при действието на ГПК (отм.) и няма приложение към правилата за доказателствата и реда за събирането им, създаден с ГПК (Д.в. бр.59/ 2007 г.)
Поради изложеното посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос.
Неоснователно е искането на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на решението на основание изложеното съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивният съд, който не е обсъдил доводите на жалбоподателя и не е направил преценка на събраните доказателства. Така посоченото оплакване съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 1 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като жалбоподателят не обосновава коя от поддържаните хипотезите на чл. 280 ал. 1 е налице – т. 1 или т. 3 и по какви съображения.
Изложеният от жалбоподателя разрешен материалноправен въпрос – необходимо ли е решение на ОС на ООД по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, когато разпореждането с недвижимо имущество е в изпълнение на поет паричен дълг, който се погасява чрез даване вместо изпълнение, както и въпросът при комисионния договор в рамките на отчетната сделка, необходимо ли е решение на ОС на дружеството комисионер за прехвърляне на имота, може да е важен, но не е релевантен за делото. Както и да се реши въпросът за необходимостта от решение на ОС по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, това не се отразява на изхода на делото, тъй като в доказателствения материал по делото, не е включен Договор за паричен заем от 16.V.2007 г., изводи въз основа на този договор, каквито жалбоподателят извежда, съдът не е правил и не се е произнесъл за приложението на чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ във връзка с отношенията на страните, възникнали по Договора за заем.
С оглед изложеното не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 129 от 27. Х.2009 г. по гр.д. № 355/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: