5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С., 01,04,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2351/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Д. Б. от [населено място] против решение №55 от 23.04.2015г. по т.д. 118/2015г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – Е. Д. Г. – Н., чрез пълномощника си – адв. И. Ж., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената жалба.
Ответникът по касация- [община] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поискал служебна проверка относно допустимостта на обжалвания акт, обоснована със считаното за неправилно прието от състава на ВАпС, че първостепенния съд е допуснал грешка в диспозитива си, а според страната не е отчел, че първостепенния съд се е произнесъл по непредявен иск относно авторски права върху технически проект, а не върху идеен, както било заявено от ищеца – сега касатор. Страната е поддържала, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставен е въпросът : „ Може ли съдът да обоснове решението си върху приети от него за установени обстоятелства без изясняването им да е включено в задача на експерта доколкото експертизата не е имала задача да установява изрично дали съобразно действащия ПУП в процесния имот се е предвиждало застрояването на „ самостоятелна сграда не при условията на свързано застрояване”. Подробно е изложено разбирането на касатора по въпроса, в контекста на защитната му теза, като е поддържано оплакване, че е следвало да бъде изслушана експертиза по допълнително поставена задача – дали по действащия ПУП се е предвиждала самостоятелна сграда в имота. Направен е извод, че като не е поставена такава задача, решението по този процесуален въпрос било в противоречие с приетото с решение №748/11 на ВКС, ІІ г.о. Поддържано е още, че материалноправните въпроси били свързани с отговора на поставения процесуален, с оглед това дали процесното строителство съставлявало самостоятелна сграда. Въпросите са формулирани по следния начин : „ Дали съгласно нормата на чл.2 от Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена на основание чл.139 ЗУТ, Законът действително не е предвиждал обекти за които задължително следва да се извърши многофазно проектиране, когато тези обекти са различни от посочените в чл.2, ал.2 Наредбата” и 2 / Има ли право Възложителят, който е ползвал съществуващ одобрен идеен проект за една сграда от шест секции по смисъла на чл.18 и чл.19 от цитираната Наредба при условията на многофазност, да преустанови ползването на останалата част от нея/ за последните две секции от сградата/ във следващата фаза на проектиране „Т. проект” и така да прекъсне започнатото многофазно проектиране на сградата, предвидена за застрояване по действащия ПУП, без съгласието на автора на одобрения идеен проект за цялата сграда и дали преустановяване на ползването съставлява нарушение на правата на автора върху този идеен проект по чл.15, ал.1, т.2 и т.5 и чл.18,ал.2, т. 8 от ЗАПСП, при положение, че за останалите секции се възлага еднофазно проектиране като за самостоятелна сграда на друг проектант”. Тези въпроси са поставени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което страната е поддържала като установено.Други доводи не са изложени.
Доколкото в приложеното изложение, е направен довод за недопустимост на произнасянето на въззивния съд, поради разглеждането от първостепенния съд на непредявен иск, то същото следва да бъде обсъдено, поради това, че недопустимостта на акта формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване -арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. Касаторът е поддържал, че въззивният съд е потвърдил недопустим съдебен акт, тъй като първостепенния съд се бил произнесъл по непредявен иск относно авторски права върху технически проект, каквито ищецът – сега касатор не бил заявявал, тъй като претенцията му се основавала на поддържано авторско право върху идеен проект. Поддържано е още, неправилност на извода на въззивния съд, че първоинстанционния съд е допуснал грешка при изписване на диспозитива си. Страната е цитирала части от изречения на първоинстанционото решение в подкрепа на разбирането си, че не можело да се счита за грешка изписаното в диспозитива, а съдът е разгледал именно такъв непредявен иск. Оплакването е фактически и правно необосновано, Първостепенният, а и въззивният съд изрично са очертали предмета на спор, съобразно заявеното с исковата молба, както и в уточняващата искова молба. Първостепенният / а и въззивният съд/ противно на твърденията на касатора са мотивирали своят съдебен акт извеждайки решаващите си изводи от изслушаната тройна техническа експертиза, разглеждала идейният проект, върху който се твърди авторство от страна на ищеца, както и работните проекти.Именно тези работни проекти за секции Д и Е не са били одобрени съобразно изслушаната тройна експертиза и това е посочил ДОС, като неправилно тези мотиви са били възприети от страната, като изместване на предмета на спора и обсъждане на незаявени факти, тъй като съдът изрично е посочил, че идейния проект е бил одобрен от възложителя, още повече, че ищецът в исковата си молба е поддържал и изработването на технически проекти, въз основа на идейния, като е твърдял и в тази връзка нарушаване на авторските му права.Следователно, налага се извод, че първостепенния съд не се е произнесъл по иск с различен предмет от заявения и неговото решение е допустимо, поради което касаторът не обосновава оплакването си за недопустимост на въззивния съдебен акт на това основание.
Касаторът не обосновава и довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ решаващите правни изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод че поставените от касатора въпроси не са релевантни, не само поради това че не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, но и поради фактическия им характер и основаването им на установеност на факти, по които е бил налице спор, а също така и с оглед основаването им на твърдения недоказани по делото и на обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане съобразно заведения иск. Първият поставен въпрос е основан на твърдения, че експертизата не е обсъждала дали по действащият ПУП в процесния имот се е предвиждало застрояване на самостоятелна сграда или същият е основан на твърдения за недоказаност на конкретни факти, без връзка с правните изводи на въззивния съд, тъй като последният е отчел като релевантен за спора единствено отговора на въпроса дали проектираната от втория ответник сграда нарушава авторските права върху изработения през 1985г. идеен проект на ищеца и съответно съставлява ли изцяло ново проектиране, т.е. в тази връзка и фактическия довод на защитата е следвало да съобрази предмета на спор и съответно да постави правен въпрос, съобразно решаващите изводи на състава, а не фактически въпрос, свързан с поставяне на допълнителни задачи за изясняване на обстоятелства, чиято релевантност не е обоснована. В този смисъл и не е налице отклонение от сочената задължителна практика, доколкото съдът не се е позовал на неизяснени обстоятелства, а е изградил правните си изводи на събраните такива, като ги е съобразил с фактическия състав на правната норма, съставляваща негово основание. Поставените материалноправни въпроси са хипотетични и фактически, което следва от развитото оплакване на страната основано на невярно интерпретиране на мотивите на въззивния съд, тъй като последният не е приемал, че възложителят по всяко време може да се откаже да изпълнява одобрен идеен архитектурен проект в неговата цялост. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.2 Наредба №4/01г. инвестиционните проекти могат да се възлагат многофазно или еднофазно, като законът не е предвидил обекти изключени от тази алтернативност, при които задължително следва да се извърши многофазно проектиране и с оглед чл.139 ЗУТ е направена констатацията че преценката какъв вид проектиране следва да се извърши е предоставена на възложителя, с оглед чл.19 и 28 от Наредбата. Спрямо тези правни изводи по тълкуване и приложение на правната уредба страната не е поставила правен въпрос, а поставения е основан на оплакванията й, изведени от неудолетвореност от постановения резултат. Доколкото въпросите не са релевантни, то само на това основание не следва да бъде допуснато касационно обжалване.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изрично посочен от касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е оплакването за това, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на ЗУТ, нито разбирането на страната относно нарушаването на правото й на защита върху идейния проект. Още повече, че нормата на чл.139 ЗУТ е достатъчно ясна, а съдът е изложил мотиви по приложението на нормата, съобразени с подзаконовите нормативни актове и доводите за това, че касаторът не е съгласен с това тълкуване, съставляват всъщност оплакване за неправилност на решението, а не съображения за празнота или неяснота в правната уредба. Следователно, поддържаното от касатора не обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №55 от 23.04.2015г. по т.д. 118/2015г. на Варненски апелативен съд..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: