О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр.София, 10.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 240/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Р. И. – К. и Р. Г. К. срещу определение на Варненски апелативен съд № 71/ 30.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 41/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд № 10113/ 03.11.2011 г. по гр.д.№ 274/ 2011 г. за връщане на частна жалба с вх.№ 31942/ 11.10.2011 г. С върнатата частна жалба жалбоподателите са атакували определение на окръжния съд, с което той е отказал да прекрати производството по предявените против тях от Р. Р. И. искове за разваляне на договори за продажба на недвижими имоти.
Жалбоподателите поддържат, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не държало сметка за предходно произнасяне на ВКС, в което исковете за разваляне изрично били окачествени като недопустими. Като основание за допускане на обжалването сочат необходимостта да се отговори при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК на процесуалноправния въпрос може ли да се обжалва определение, което не прекратява производството, ако в акт на ВКС по друго дело е взето отношение за недопустимост на исковете, по които то е образувано.
Ответната страна Р. И. оспорва частната жалба като заявява, че поставеният от жалбоподателите въпрос няма значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Въпросът, който жалбоподателите поставят, обуславя въззивното определение, тъй като същото е мотивирано с доводи, че определенията, които не преграждат развитието на делото, не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. Този въпрос обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като процесуалната норма на чл.274 ал.1 от ГПК е ясна и практиката по нея е установена. Когато производството по делото не се прегражда от постановеното определение, то не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, освен ако изрична разпоредба постановява друго. Определенията, с които се отказва прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове, не преграждат развитието на производството, нито законът допуска с нарочна норма самостоятелното им обжалване. Без значение е дали в мотивите на съдебен акт по друго дело е взето отношение по допустимостта на исковете, по които съдът е отказал да прекрати производството – мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързват сезирания съд. Правилността на отказът да се прекрати производството ще бъде проверена, ако някоя от страните упражни правото си на жалба срещу акта за уважаване или отхвърляне на исковете. Обжалваното определение е съобразено с така установената практика и поради това няма основание за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд № 71/ 30.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 41/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: