2
гр. д. № 2320/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 289
София, 15.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 2320/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. А. и Г. С. А. срещу решение от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1286 /2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 2367/2013 г. на Старозагорски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове за обявяване за нищожни решенията, постановени по гр. д. № 23/2004 г. на Старозагорски РС, с които е допуснато да се извърши делба между касаторите и Г. А. и К. Г., без участието на К. З., на недвижим имот, представляващ първия етаж от жилищна сграда, построена в източната част на УПИ ХІV-3337, кв. 68, по плана на [населено място] и допуснатият до делба имота е изнесе на публична продан. Поддържа се довод за необоснованост и не законосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се прави искане да се допусне касационна проверка на решението по разрешените с него материалноправни въпроси: 1. нищожни ли са решенията на съда, постановени в производство по делба, когато делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастието на съсобственик; 2. неправилно ли е тълкуван и приложн чл. 69 ЗС при обсъждане доводът на касаторите, че още към 2003 г., когато ответницата Г. Т. е предявила иск за делба на същия имот, те са били собственици на целия имот, тъй като са придобили правата на останалите съсобственици на основание давностно владение.
Ответницата Г. А. намира жалбата за неоснователна. Твърди, че не е налице основание за допускане на касационна проверка, а в случай че такава бъде допусната, намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:
Касаторите са предявили срещу Г. Т. А., К. Т. З. и К. Д. Г. иск по чл. 75, ал. ІІ ЗН за установяване, че делбата извършена с решение от 14.03.2006 г. за допускането й и решение от 10.02.2010 г. за извършването й чрез изнасяне на имота на публична продан, постановени по гр. д. № 23/2004 г. на Старозагорски РС, е нищожна поради неучастие на съсобственика К. Д.. В петитума на исковата молба са поискали да бъде прогласена и нищожността на решенията, постановени по делото. С молба за уточнение на заявения петитум, подадена в изпълнение указанията на съда за конкретизиране на търсената защита, са посочили, че иска да бъде прогласена нищожността на решенията, с които е допусната и извършена делбата.
От фактическа страна е установено, че касаторите, ищци по исковете, не посочват на какво основание конституираната като ответницата К. Д. е придобила вещни права върху имота, делба на който е поискана по гр. д. № 23/2004 г. на Старозагорски РС. От представеното решение за допускане на делбата по гр. д. № 23/2004 г. на Старозагорски РС и от писмените доказателства по делото се установява, че имотът, предмет на делба, е бил съсобствен между Г. А. Г. и Т. Г. (баща и син) към 1956 г. на основание покупко-продажба и делба. През 1984 г. почива Г. А. Г. и оставя за наследници съпруга В. Р. и низходящите Н. Г. и Т. Г.. Съпругата не е получила дял от наследството, тъй като то е открито при действието на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. отм. Към тази дата тя е била собственик на 23,25/330 ид. ч. от дворното място и на ? ид. ч. от първия етаж на сградата на основание прекратена семейна имуществена общност. Наследницата Н. Г. е получила по наследство 11.63/330 ид. ч. от дворното място и 1/8 ид. ч. от първия етаж на сградата. Т. Г. към същата дата се е легитимирал като собственик на 58,13/330 ид. ч. от дворното място и на 5/8 ид. ч. от първия етаж на сградата на основание покупко-продажба и наследяване от баща си.
През 1984 г. В. Г. е прехвърлили на внучката си В. Т. ? и. ч. от първия етаж и 23.25/330 ид. ч. от дворното място срещу поето задължение за издръжка и гледане.
През 1986 г. Т. Г. е дарил на другата си дъщеря Г. Т. А. своите 5/8 ид. ч. от първия етаж на къщата и толкова идеални части от 93/330 ид. ч. от дворното място.
През 2004 г. Г. Т. е предявила иск за делба на описания имот. Делбата е допусната между съсобствениците и при права както следва: 5/8 ид. ч за Г. Т. А.; 2/8 ид. ч. за В. Т. и Г. С. А. и 1/8 ид. ч. за К. Д. Г., наследница на починалата в хода на процеса Н. Г..
По делото не е установено, ответницата К. Г., която също е дъщеря на Т. Г., да е придобила права върху имота на деривативно основание. Тя не може да черпи права и по наследствено правоприемство, тъй като не се установява да има открито наследство от неин наследодател, който да е бил съсобственик на имота. Баща й Т. Г., се е разпоредил с правата, които е притежавал в този имот в полза на другата си дъщеря Г..
Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че искането за обявяване на решенията, постановени в производството по предявен иск за делба по гр. д. № 23/2004 г. на Старозагорски РС за нищожни, са неоснователни. Ищците не твърдят и не доказват да са налице такива пороци на решенията, които обуславят нищожност. Нищожно е това решение, което не може да се определи като валиден съдебен акт поради това, че не може да се направи извод за валидно формирана воля на съда. Такава хипотеза е налице, когато съдебния акт е постановен от лице, което няма качеството на съдия или от незаконен състав, или извън пределите на компетентността на съда. Нищожно е съдебното решение, от което не може да се направи извод за изразена воля на съда, поради това, че решението не е подписано, или не е изготвено в писмена форма или е абсолютно неразбираемо. Неучастието на някой от съсобствениците в делбата е основание по чл. 75, ал. 2 ЗН за нейната нищожност, но не и за нищожност на съдебните решения (по допускане и по извършването й) В този смисъл е постоянната и задължителна съдебна практика.
Поставеният първи въпрос в изложението не обуславя основанието на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като той е решен от съда при правилно прилагане на закона и съобразно задължителната практика на ВКС.
Не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението поставеният материалноправен въпрос за това може ли съдът да не съобрази презумпцията по чл. 83 ЗС, съгласно която, който е владял в различни периоди от време даден имот, се предполага че го е владял и в промеждутъците. Тази въпрос е извън предмета на предявените искове и по него съдът не се е произнасял. Довод за придобиване на имота по давност е бил релевиран от касаторите в производството по предявения срещу тях иск за делба (гр. д. № 23/2004 г. на СтРЗ). Съдът го е обсъдил и го е преценил за неоснователен. Въззивното решение не е допуснато до касационна проверка, поради което и твърдението, че касационният съд е дал задължителни указания във връзка с този довод на съделителите А., е некоректно. Този довод е неотносимо към настоящото дело, предметът на което е очертан от ищците с исковата молба и молбата за уточняването й. Въведен едва в касационната жалба, той не е част от предмета на делото, няма произнасяне по него на въззивния съд, поради което и касационният съд не дължи произнасяне по него.
При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответницата Г. Т. А. направените от нея разноски за касационното производство в размер на осемстотин лева, установени от представения договор за правна помощ, сключен с адв. М. С. от АК-Стара З. на 20.02.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1286 /2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Т. А. с ЕГН [ЕГН] и Г. С. А. с ЕГН [ЕГН], двата от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3 да заплатят на Г. Т. А. с ЕГН [ЕГН] от гр. Ст. З., [улица], ап. 6 сумата 800 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: