О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 15.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2478/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 552 от 16.01.2015 г. на М. П. О. от [населено място], представлявана от адв. С. Б. от АК – Стара З. срещу определение № 357 от 08.12.2014 г., постановено по гр. д. № 5672/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 558/01.11.2012 г. по гр.д. № 2180/2011 г. на Районен съд – Казанлък и е прекратено производството по гр.д. № 5672/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответницата П. А. Г., представлявана от адв. К. Г. от АК- Стара З. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК е изразила становище по частната жалба, като я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима. Изложени са съображения, че в случая като ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди, имащ значение за спора факт, /че молителката е придобила собствеността върху допуснатия до делба имот въз основа на изтекла в нейна полза на 5.01.2014г. десетгодишна погасителна давност/, но този факт не е установен по надлежния ред, още повече, че в хода на производството по допускане на делбата молителката е твърдяла, че е придобила собствеността въз основа на придобивна давност, но не е могла да установи това свое възражение, поради което съдът го е счел за неоснователно. На основание т. 3 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д.№ 1/77г. на Пленума на ВС е прието, че в случая липсва изрично установяване на този факт и с оглед специфичният извънинстанционен характер на настоящето производство, който възпрепятства възможността за подобно установяване в това производство, правят недопустима подадената молба за отмяна на заявеното в нея основание.
Определението е правилно.
В случая с обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е оставил без разглеждане молбата за отмяна срещу влязлото в сила решение, като процесуално недопустима. С новия ГПК производството по отмяна на влезели решения в сила уредено като двуфазно и съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание, а в открито заседание се изслушват страните и се събират необходимите доказателства, с оглед разглеждането и решаването на нейната основателност. За да е допустимо разглеждането на молбата за отмяна по същество, следва тя да отговаря на изискванията за редовност по чл. 306, ал. 1 ГПК, да е подадена от процесуално легитимирани лица в установените по чл. 305 ГПК срокове, както и да е осъществена процедурата по чл. 306, ал. 3 ГПК – да бъде предоставена възможност на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на препис от молбата.
Лицето, което е обвързано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска отмяната му на някое от лимитативно изброените основания, които са изрично посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК, като не са основания за отмяна всички пороци, които водят до неправилност на съдебното решение. В случая новото обстоятелство в посоченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е възражението за изтекла погасителна давност, което обаче е било оставено без уважение като неоснователно с влязлото в сила решение и съгласно чл. 298, ал. 1 и ал. 4 и чл. 299, ал. 1 ГПК, този въпрос не може да бъде пререшаван нито в друг процес, нито по реда на отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което и молбата на заявеното основание се явява недопустима, както правилно е приел съдът в обжалваното определение като в тази връзка се е позовал и на задължителната съдебна практика – т. 3 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д.№ 1/77г. на Пленума на ВС.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 357 от 08.12.2014 г., постановено по гр. д. № 5672/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: