6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 16.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2557 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 14155/11.Х.2016 г. на М. А. Ц. от София, осъществяваща стопанска дейност с фирмата „М.–М. Ц.”, подадена против решение № 1641 /погрешно посочено от касаторката под № „1164”/ на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 28.VІІ.2016 г., постановено по т. д. № 2553/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 125/18.І.2016 г. на СГС, ТК, с-в VІ-12, по т. д. № 2103/2013 г. С последното, в исково пр-во по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 5, предл. 2-ро ГПК, по отношение на настоящата касаторка е било признато за установено, че тя дължи на австрийското „М.” Г. /с предишно фирмено наименование „М. М. Унд Т. А. П. Унд Ф.”/-гр. В. предаване на държането върху движима вещ, представляваща една машина „M.” за леене под налягане на каучук от типа M.-1000/160 с Р., с фабричен № 20700612, предоставена на ЕТ настоящ касатор за ползване въз основа на договор за лизинг от 1 юни 2009 г., вписан в Централния регистър на особените залози с номер на първоначалното вписване 20009070301668/3.VІІ.2009 г., по заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи, основано на извлечение от Регистъра на особените залози, която е била издадена по ч. гр. дело № 47523/2012 г. по описа на СРС, ГО, 31-и с-в. Със същото решение е бил отхвърлен конститутивен иск на настоящата касаторка с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу австрийския търговец с предмет обявяването за окончателен на сключения помежду им договор за оперативен лизинг от 1.VІ.2009 г. в частта му, „имаща характер на предварителен договор за покупко-продажба на машината”.
Оплакванията на касаторката М. Ц. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С довод, че „въззивният съд не е обсъдил или е направил незадълбочен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е стигнал до незаконосъобразни изводи”, жалбоподателката М. Ц. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция с който положителния установителен иск на австрийския търговец да се отхвърли – като неоснователен, и да бъде уважен нейния насрещен иск срещу него с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вкл. и ведно присъждане на „направените и за тази съдебна инстанция разноски”. Инвокиран е довод, че доколкото в процесния договор за лизинг от 1.VІ.2009 г. „е уговорена възможност при определени условия лизингополучателят да придобие собствеността на машината, то в случая са налице основните клаузи на договора за покупко-продажба”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ М. Ц. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по следните четири материалноправни въпроса:
1./ „Възможността лизингополучателят по договор за лизинг за изкупи лизинговата вещ при уговорена такава възможност и посочена цена в договора, зависи ли от определянето на лизинга като „оперативен” или „финансов”?”;
2./ „Критерият за „незначителност” по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД при договор за лизинг със съдържаща се в него „клауза за изкупуване” на лизинговата вещ на първоначално определена от лизингодателя в същия договор цена, зависи ли от определянето на лизинга като „оперативен” или финансов”?”;
3./ „На каква база се определя критерият за незначителност по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД при договор за лизинг със съдържаща се в него „клауза за изкупуване” на лизинговата вещ на първоначално определена от лизингодателя в същия договор цена след приспадане на платените лизингови вноски – на база остатъка от цялата стойност на вещта или на база остатък от лизинговите вноски, както и приложим ли е принципът на чл. 335, ал. 2 ТЗ (относно търговската продажба на изплащане – бел. на ВКС) при преценката на незначителността на неизпълнението?”;
4./ „Представлява ли направеното с нотариална покана предупреждение за изземване на вещта при неплащане на лизингови вноски, изявление за разваляне на договора по см. на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, или развалянето на договора следва да се счита направено с поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ по изпълнителното производство за изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и каква е правната стойност на приемане на плащане след същата нотариална покана?”
Първите два материалноправни въпроса, релевантни за изхода по конкретното дело, се явявали такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, докато останалите два били решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 3/29.ІІІ.1973 г., така и в следните четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите търговска и гражданска колегии: 1./ Р. № 102/3.VІІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 897/09 г.; 2./ Р. № 156/30.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 69/2010 г.; 3./ Р. № 78/17.VІ.2015 г. на ІІІ-го г.о. по гр. дело № 379/2015 г.; 4./ Р. № 56/22.ІІ.2010 г. на І-во г.о. по гр. дело № 5301/08 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „М.” Г. със седалище и адрес на управление в [населено място], Република А., писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на едноличния търговец М. А. Ц. от София, действаща с фирмата „М. – М. Ц.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите, изложени към тази точка от тълкувателното решение, че този релевантен за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен изцяло положителен установителен иск на австрийския търговец срещу ЕТ-настоящ касатор по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 5, предл. 2-ро ГПК и е бил отхвърлен насрещния конститутивен иск на последния срещу австрийското търговско д-во /с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ относно същата движима вещ, САС е приел, че процесният договор от 1.VІ.2009 г., сключен между страните по делото е бил за оперативен (обикновен), а не за финансов лизинг, както и че същият е бил надлежно развален – поради неизпълнение от страна на ЕТ-лизингополучател на ежемесечното му задължение за заплащане на лизингови вноски за период от два месеца и половина, с факта на получаване от последния на нот. покана на датата 25.І.2012 г., а с настъпването на този конститутивен ефект спрямо така установената договорна връзка – по чл. 342, ал.1 ТЗ, се е оказало погасило и потестативното право на ЕТ-настоящ касатор по ал. 3, предл. 1-во на същия законов текст /”да придобие вещта по време на договора”, установено с клаузата на чл. 1.2 от процесния/, а оттам – и да претендира, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, обявяването на същия договор за окончателен в частта му, съдържаща тази клауза за изкупуване на процесната движима вещ /машина за леене под налягане на каучук/.
При тази данни по делото по необходимост се налага извод, че и четирите правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на ЕТ М. Ц., нямат качеството на такива от значение за изхода на делото, а са с изцяло хипотетичен характер. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явява безпредметно обсъждането налице ли е приложно поле на същия в хипотезата на която и да е от релевираните допълнителни предпоставки по т. 1 или по т. 3 на този законов текст. В заключение, след като е ноторно е, че в нито една от своите две разновидности договорът за лизинг няма транслативен ефект, поради което е недопустимо той да се възприема като синоним на продажбата на изплащане по чл. 335 ТЗ, цитираната и представена от ЕТ касатор задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 156/30.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 69/2010 г., не е относима към процесния случай, а преценката по чл. 88, ал. 4 ЗЗД дали „неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора” е винаги фактически, а не правен въпрос, в производствата, в които не се извършва разваляне на двустранен договор поради неизпълнение по съдебен ред.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1641 /погрешно посочено от ЕТ-настоящ касатор под № „1164”/ на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 28.VІІ.2016 г., постановено по т. д. № 2553/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2