О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр.София 17.11. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1215/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.Образувано е по молба на [фирма],с която е направено искане за допълване на определение №245/02.10.17г. , постановено по настоящото дело, като му бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата [фирма] я е оспорил като неоснователна.
Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.
Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид изложеното в молбата и при съобразяване данните по делото, счита, че не са налице законоустановените предпоставки за уважаване на направеното в нея искане.
Производството пред ВКС е приключило с определение №245/02.10.17г.,с което е отказано по касационната жалба на [фирма] да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение по т.д.№6124/16г. на САС. В мотивите на определението си съставът е посочил,че разноски в полза на противната страна [фирма] не следва да се присъждат,поради липса на данни за извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
С молбата си по чл.248 ГПК страната се позовава на представеното от нея заявление от 22.05.17г. ,подадено след отговора на касационната жалба /в който е поискано присъждане на разноски за производството/.В това заявление процесуалните представители на [фирма] са описали като приложение договор за правна услуга за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3215,70 лв. /с ДДС/, фактура на същата стойност,пълномощни и извлечение от банкова сметка на дружеството. Тези приложения са съобразени от състава при произнасянето му с определението,чието допълване се иска. Представеното като доказателство за плащане, наименовано в заявлението „извлечение“, не представлява писмен документ, годен да удостовери постъпването по сметка на процесуалните представители на уговорената между страните по договора сума. Същото няма характер на официален удостоверителен банков документ,нито белези,индивидуализиращи го като извлечение от сметка,получено по електронен път; в него липсва дори посочване на банката,по сметка в която би следвало да е постъпила сумата,а описаният номер на сметка не съответства на този,посочен в договора за правна услуга и във фактурата номер на сметка в [фирма],по който е следвало да постъпи плащането. Тъй като от тези данни не може да бъде направен обоснован извод,че претендираните от страната разноски са понесени от нея, сумата не подлежи на присъждане на основание чл.78 ГПК /което именно е мотивирало състава да откаже да ги присъди с определението си от 02.10.17г./.
Доколкото различни от така установените обстоятелства и доводи не се сочат с молбата по чл.248 ГПК, настоящият състав на ВКС , ТК, Първо отделение намира,че не са налице основания за допълване на постановеното от него определение,а молбата на [фирма],като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№10552/04.10.17г. на [фирма] за допълване на основание чл.248 ГПК на определение №245/02.10.17г. с присъждане на разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.