О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София,18.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1467 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. М. и Л. В. Й. срещу въззивното решение на Р. окръжен съд, постановено на 22.07.2010г. по гр.д.№504/2010г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса станал ли е процесният имот общинска собственост на законно основание,след като липсват доказателства, изясняващи статута на имота през периода на отчуждаването и по въпроса за събирането и доказването на фактите,имащи съществено значение за поддържаното от ищеца придобивно основаниие,а именно за наличието на предпоставки за валидно отчуждаване,които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
[община],имаща качеството ответник по касационна жалба,не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е признато по отношение на Ф. Н. М. и Л. В. Й. правото на собственост на [община] върху недвижим имот с идентификатор 63427.15.649 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК в м.”Х. М.” с площ от 1160кв.м. и същите са осъдени да предадат на [община] владението върху имота и е отменен н.а.№24,том VІІІ,н.д.№1965/2006г. на 217-ти РН,с който ответниците се легитимират като собственици по силата на давностно владение.
Прието е,че процесният имот е образуван от части от бивши имоти с №№896,895 и 876,които са отчуждени по реда на З. през 1985г. като бившите собственици са обезщетени с имот или с пари. С влязло в сила решение по гр.д.№1205/1992г. на Р. окръжен съд е отменено отчуждаването само на частта на С. Х. от имот пл.№876А и собствеността му върху ? ид.част от този имот е възстановена,като между него и [община] е извършена замяна по договор от 07.09.1995г. и така целият имот №876А е станал държавна собственост,а с влизане в сила на ЗМСМА-§7,т.3 в редакцията от 1991г., е станал общинска собственост. Отчуждаването на останалите имоти не е атакувано по съдебен ред,не е отменяно,поради което на основание §7,т.3 ПЗР ЗМСМА е прието,че тези имоти са общинска собственост.
Прието е,че Ф. Н. М. и Л. В. Й. не са придобили имота по давност,тъй като до изменението на чл.86 ЗС през 1996г. се забранява придобиването по давност на имоти държавна и общинска собственост/т.е. от 1987г. до 1996г. давност в полза на Ф. Н. и Л. В. не е текла/. С §1 ЗДЗС /ДВ.бр.46/1996г.,в сила от 31.05.1996г./ обаче давността за придобиване на общински имоти спира да тече,като срокът е продължен до 31.12.2011г.
Прието е също така,че не може да се определи с категоричност от кога Ф. М. се намира точно в процесния имот,къде първоначално се е установил,дали е бил допуснат от друго лице да отглежда животни за себе си,както и дали още от 1987г. е започнал да свои имота за себе си или просто е бил приютен от някого като държател.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите,че както въпросът за наличието на законно основание за придобиване на правото на собственост върху имота въз основа на извършеното през 1985г. отчуждаване,така и за валидността на отчуждаването и за събирането на доказателства за фактите, имащи съществено значение за наличието на предпоставки за валидно отчуждаване, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК един матералноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4/. В случая нито една от тези хипотези не е налице,тъй като по въпросите за предпоставките за отчуждаване на невдижими имоти по реда на З./отм./,за начина на доказване и разпределяне на доказателствената тежест съдилищата са се произнасяли многократно,вкл. и в представеното с жалбата решение №63 от 21.02.1991г. по гр.д.№1027/1990г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че отчуждаването е незаконосъобразно когато мероприятието,за което имотът се отчуждава не е предвидено за изпълнение или не е определен срок за неговото изпълнение или не са осигурени необходимите средства,като съдът е длъжен да изследва дали са налице условията на чл.97,ал.1 З. за отчуждаване на имота. В случая по делото не са били навеждани доводи за липса на условията по чл.97,ал.1 З.,поради което следва да се приеме,че разрешението,дадено в посоченото по-горе решение е неприложимо. О. повече,че разглежданите в решение №63/21.02.1991г. въпроси касаят възможността отчуждаването да бъде оспорено от лицето, по отношение на което е било провеждано отчуждителното производство.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Р. окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 22.07.2010г. по гр.д.№504/2010г. по описа на Р. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: