ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
София 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5433 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Т. Г., чрез пълномощника му адв.В. М. срещу решение №115 от 26.06.2015г., постановено по в.гр.д. №270/2015г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено решение №48 от 09.03.2015г., постановено по гр.д. №236/2014г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с което са уважени предявените от Н. Ф. С. от [населено място] искове с правно основание чл.92, ал.2 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, срещу ответниците [фирма], Е. Е. Й., Е. Е. Й. и Е. Е. Й. /последният действащ лично и със съгласието на баща си Е. Е. Й. и тримата от [населено място], които са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 40 000 лв., от която 30 000лв., представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.08.2007г., както и сумата от 10 000 лв., представляваща стойността на заплатена вноска по чл.3, б. „Б“ от предварителния договор, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба Н. Ф. С. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Т. Б.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Кърджалийския окръжен съд, с което са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.2, изр.2 и чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, като е осъдено [фирма], Е. Е. Й., Е. Е. Й. и Е. Е. Й. и Е. Е. Й., да заплатят солидарно на Н. Ф. С. сумата от 40 000 лв., от която 30 000лв., представляващи неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.08.2007г., както и сумата от 10 000 лв., представляваща стойността на заплатена вноска по чл.3, б. „Б“ от предварителния договор, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел следното:
На 14.08.2007г. между ищеца Н. Ф. С. като купувач и едноличен търговец Б. М. Й. с фирма [фирма], като продавач е сключен предварителен договор, по силата на който [фирма] се е задължил да продаде на Н. Ф. С. свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент №5, ет.2, вх.„В“, находящ се в жилищен обект /име/ в [населено място], със застроена площ от 114 кв.м., замазка, мазилка, Р. дограма, врати, с включено мазе и гараж №1 със затроена площ 19 кв.м., срещу задължението на купувача да заплати продажна цена от 60 000 лв. При подписване на предварителния договор купувачът е заплатил на продавача сумата от 15 000 лв.-част от цената на имота като капаро и в тази му част договорът служи като разписка за сумата. Уговорено е, че останалата част от цената е дължима, както следва: вноска в размер на 10 000 лв.-при изграждане на обекта в груб строеж до покрив и 35 000 лв.-при съставяне и подписване на Акт обр. 15 в строителството. Съгласно чл.4 от предварителния договор, за нотариално прехвърляне на имота /сключване на окончателен договор/ е фиксиран на 31.12.2008г.
Видно от представената квитанция към приходен касов ордер на 16.10.2008г. купувачът Н. Ф. С. е заплатил на продавамча сумата от 10 000 лв., за която в документа е посочено, че представлява вноска по договора.
Уговореният в предварителния договор срок за сключване на окончателен договор е настъпил, като няма доказателства собствеността върху имота-предмет на предварителния договор да е прехвърлена на купувача.
Видно от представения нотариален акт №49, том І, дело №40/2010г. по описа на Службата по вписванията про РС-Ардино, на 18.03.2010г. продавачът по предварителния договор [фирма] е прехвърлил на първия ответник [фирма] масивна жилищна сграда с търговски партерен етаж, представляваща блок „Е.-2“, секция 3, включваща множество самостоятелни обекти, в това число и апартамент №5 на втори жилищен етаж-предмет на предварителния договор за покупко продажба от 14.08.2007г., като имотите са прехвърлени срещу заплащане на продажна цена от 25 000 лв.
На 08.04.2010г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор, с който страните по осъществената покупко-продажба уточняват, че продажната цена на имотите е по-висока от платените в брой 25 000 лв. при изповядване на сделката, като себестойността им е определена на 199 000 лв., която се явява платена по сключените от едноличния търговец предварителни договори за отделни самостоятелни обекти от сградата. В тази връзка, с това направено уточнение съгласно чл.2 от договора първият ответник [фирма] встъпва в правата и задълженията на продавач по сключените от [фирма] предварителни договори за продажба на обекти в сградата, сред които договори е изброен изрично и този, сключен с ищеца за ап.№5 на втори етаж. Съгласно чл.101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отмененено или изменено без негово съгласие. В резултат на встъпването кредиторът придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице-в случая съобразно правилата за договор в полза на трето лице, тъй като съглашението от 08.04.2010г. за встъпване е между длъжника-едноличен търговец и третото лице-купувач на имота-предмет на предварителния договор. При встъпването в дълг старият длъжник и встъпилото лице отговарят солидарно пред кредитора. Третото лице отговаря така, както отговаря длъжникът-поетото от него задължение е идентично по обем и съдържание на старото. Правните последици от встъпването за кредитора са, че тй получава още един длъжник наред с първоначалния. В конкретния случай, така, както са се уговорили страните, обемът на двете задължения-това на [фирма], поето от него по сключените предварителни договори и това, което третото лице поема със споразумението от 08.04.2010г. е един и същ. [фирма] встъпва в правата и задълженията по предварителните договори такива, каквито са те към момента на встъпването. В случая те произтичат от неизпълнение на едноличния търговец на задължението му да сключи окончателен договор в уговорения срок и включват задължението при наличие на предпоставките по чл.11 от предварителния договор да заплати на купувача по този договор неустойка в двоен размер на даденото капаро.
По отношение на твърдението на ответното дружество [фирма], че същото е имало желание да изпълни задължението си и макар и след срока по предварителния договор да сключи окончателен такъв с ищеца, въззивният съд е приел, че действително през 2011г. е изпратена покана до Н. С., с която същият е поканен за сключване на окончателен договор след заплащане на остатъка от 35 000 лв. от продажната цена, която покана обаче не е била връчена на адресата. Поканата представлява една индиция за намерение на дружеството в подобна насока, но дори да е била връчена, тя не би могла да постави ищеца в забава като кредитор. По делото не са ангажирани доказателства за съставяне на Акт обр.15, при настъпване на което събитие купувачът по предварителния договор да дължи остатъка от продажната цена.
Следователно, не само към 31.12.2008г., когато е изтекъл уговореният срок за сключване на окончателен договор, но и до момента сградата не е въведена в експлоатация и няма съставен Акт обр.15 в строителството. В отношенията между страните неизпълнението, т.е. несключването на окончателния договор се дължи на поведението на ответника, който не е завършил обекта. Съгласно чл.11 от предварителния договор, ако продавачът не изпълни задълженията си по него, е длъжен да върне полученото капаро, както и да заплати обезщетение за неустойка на купувача в двоен размер на даденото капаро.Даденото капаро е в размер на 15 000 лв. и неговото заплащане е отразено в самия предварителен договор, който в тази му част страните са уговорили да има значение на разписка за извършеното плащане. С оглед на това, искът за заплащането на угворената неустойка в двойния размер на платеното капаро се явява основателен.
Основателен, според въззивния съд, се явява и искът за солидарно осъждане на ответниците за връщане на платената втора вноска по договора в размер на 10 000 лв., която с оглед неизпълнението на продавача и развалянето на предварителния договор се явява платена на отпаднало основание. За това задължнение също отговарят солидарно [фирма]- в качеството му на трето лице, встъпило в правата и задълженията на продавача по предварителния договор и наследниците на починалия едноличен търговец [фирма]-Е. Е. Й., Е. Е. Й. и Е. Е. Й..
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Повдига следният материалноправен въпрос:
При сключване на договор за встъпване в правата и задълженията на длъжника, следва ли третото лице да го одобри за да има основание да претендира права по този договор.
Счита, че така поставеният материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с влязло в сила решение №8 от 08.01.2013г., постановено по гр.д.№393/2012г. по описа на ОС-Кърджали, с което, при абсолютно идентична фактическа обстановка, предявеният иск е отхвърлен, като е прието, че целта на заместването в дълг е гарантиране изпълнението на дълга, като кредиторът се сдобива с една претенция за дължимото спрямо заместирлото длъжника лице, а досегашния длъжник се освобождава от задължението. Заместването в дълг е договор, по силата на който трето лице замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга. Договорът може да бъде сключен между стария длъжник и третото лице, но за да има действие по отношение на кредитора, последният следва да го одобри. За да може длъжникът по облигационен договор да се освободи от задължението си поради поради преминаването му към новия длъжник и кредиторът да може да претендира вземането си само срещу новия длъжник, е необходимо изричното съгласие на кредитора. Заместването на длъжник без съгласието на кредитора няма сила. Кредиторът трябва да има право на преценка дали поемането на дълга от нов носител няма да накърни или влоши възвможността за доброволно или принудително доставяне на дължимата престация. В конкретретния случай по делото няма нито твърдения, нито представени доказателства за това ищецът да е изразил съгласието си старият длъжник-първия ответник да бъде освободен от дълга и той да бъде поет от втория ответник, поради което в случая не еналице заместване в дълг на продавача от ищеца, съгласно чл.102 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, по следните съображения:
С т.3 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК е прието, че наличието на противоречива практика по правен въпрос обаче не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл. 291 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
В случая, действително е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и влязлото в сила решение №8 от 08.01.2013г., постановено по гр.д.№393/2012г. по описа на ОС-Кърджали по поставения въпрос. Практиката по него обаче е уеднаквена с Решение № 34 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2013 г., IV г. о., с което е прието, че съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване е сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но въпреки това встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с едностранно волеизявление при наличието на съответните предпоставки. Съглашението с длъжника е особен договор в полза на трето лице, като длъжникът е уговарящ, встъпващият – обещател, а кредиторът – бенефициер. Особеното е, че при договор в полза на трето лице уговорката може да бъде отменена от уговарящия, а от съглашението за встъпване може да се оттегли обещателят. Одобрението на съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт, облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля от кредитора е пречка за последващо оттегляне.
Въззивното решение е постановено в съответствие с тази практика, поради което не е налице основанието по чл.280, т.2 за допускането му до касационен контрол.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по пставения въпрос. Съгласно указанията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ са налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. За повдигнатия от касатора въпрос тези предпоставки не са налице. По него има установена от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика, посочена по-горе, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Наличието на обвързваща практика, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване и съобразяването й от страна на съда в обжалваното решение изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и води до липсата на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждането на разноски, но са представени надлежни доказателства относно заплащането му, поради което не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №115 от 26.06.2015г., постановено по в.гр.д. №270/2015г. по описа на Апелативен съд-П., Гражданско отделение, ІІІ-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.