О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 289/21.12.2016 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 60117 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 38/ 01.02.2016 г. по т. д. № 553/ 2015 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 38/ 01.02.2016 г. по гр. д. № 553/ 2015 г. на Пловдивски районен съд, е осъдил Т. П. С., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], да заплати на [фирма] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД обща сума в размер на 49 500 лв. – сбор от плащания по 17 фактури, описани в решението.
Решението се обжалва от едноличния търговец с искане да бъде допуснато до касационен контрол и с оплаквания за неправилност. Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът по касация [фирма] възразява, че основания за допускане на касационния контрол няма, а въззивното решение е правилно. Претендира разноските и пред касационната инстанция.
Исковете, уважени с обжалваното решение, са предявени при условията на първоначално кумулативно съединяване. Те са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а всеки е с цена под 20 000 лв. Ответникът по касация ги е обосновал с твърденията, че всяко плащане по 17-те фактури касаторът е получил без основание и следва да върне, тъй като договорни отношения помежду им няма.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че цената на иска се определя, като се вземе пред вид плащането по всяка от 17-те фактури. От плащането произтича всяко съдебно предявено вземане за неоснователно обогатяване. При липса на общ правопораждащ факт в приложението на чл. 68 ГПК следва да се приеме, че вземането по всяка фактура, която ответникът по касация е издал, представлява паричната оценка на предмета на делото по кумулативно обективно съединен иск. Това е релевантният критерий, който предопределя родовата подсъдност на търговското дело (чл. 365, т. 1, вр. чл. 104, т. 4 ГПК) и рефлектира върху (възможната) обжалваемост на въззивното решение.
Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. С по-нисък размер са сумите, посочени във всяка от 17-те фактури. Касационната жалба е с недопустим предмет и следва да се остави без разглеждане по същество.
При този изход на делото в тежест на касатора са разноските, които ответникът по касация е направил пред настоящата инстанция (чл. 78, ал. 4 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. П. С., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], срещу решение № 38/ 01.02.2016 г. по гр. д. № 553/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. П. С., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1 860 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.