О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
[населено място] , 25.06.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1582/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 63/07.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 61/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено определение № 721/ 05.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 106/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора и е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя с вх.№ 10881/ 04.09.2017 г. при ОС – Стара Загора, за спиране изпълнението по изпълнително дело № 10167650402369 на ЧСИ Г.И., с район на действие – Окръжен съд Стара Загора, до постановяване на окончателен съдебен акт против разпределението от 30.06.2017 г., на постъпилата по изпълнителното дело сума от 4 866 107,73 лева, като е прекратено производството по молбата, като процесуално недопустимо. Жалбоподателят оспорва допустимостта, в евентуалност – правилността на въззивното определение. Намира същото недопустимо,поради необжалваемост на първоинстанционния акт, с който молбата за спиране на изпълнението е била уважена, както и при подадена след изтичане на преклузивния срок за това частна жалба. Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъобразяване на всички обстоятелства и доказателства по делото, конкретно – наличието на висящо производство по обжалване разпореждането за връщане на подадената от страната жалба срещу разпределението в изпълнителното производство, по реда на чл.462 – 463 ГПК. Според жалбоподателя няма процесуално правило, изискващо искането за спиране на изпълнението по чл.438 ГПК да бъде направено в производството по подадена срещу изпълнителни действия жалба, какъвто е настоящият случай. Молбата по чл.438 ГПК е подадена самостоятелно спрямо жалбата срещу предявеното разпределение от ЧСИ Г.И., тъй като, според жалбоподателя, противното би го лишило от своевременна защита. Извежда се аналогия със спиране на изпълнението, по реда на чл.282 ГПК, при подадена , но неадминистрирана все още касационна жалба и необразувано касационно производство по същата. Твърди се , че с постановеното въззивно определение се нарушава правото на достъп до съд, гарантирано от чл.6 на КЗПЧОС и на ефективно вътрешноправно средство за защита, съгласно чл.13 от Конвенцията , както и на правото за мирно ползване на собствеността, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
Ответната страна – [фирма] / в несъстоятелност / – оспорва частната жалба .Споделя решаващите изводи на въззивния съд, че молбата за спиране на изпълнението, на основание чл.438 ГПК, няма самостоятелно битие, независимо и извън съдебното производство, образувано въз основа на жалба по чл.435 ГПК срещу конкретни изпълнителни действия на съдебния изпълнител, поради което единствено е приета за недопустима. Това е така, защото допустимостта и вероятната основателност на жалбата срещу тези конкретни изпълнителни действия би мотивирала допускане на исканото спиране. Навежда се и довод за липса на правен интерес от исканото спиране, тъй като същият правен ефект се постига с обжалването на предявеното разпределение, по реда на чл.463 ГПК. От решаващо значение, според страната, е липсата на образувано с ъ д е б н о производство по редовно подадена жалба срещу разпределението, към момента на депозиране искането за спиране по чл.438 ГПК и към момента на произнасяне на съда, доколкото и към този момент подадената, предходно на искането за спиране,жалба срещу разпределението не е била съответно администрирана и изпратена до съда – адресат. Страната намира искането недопустимо и поради това, че не се касае за изпълнително действие, попадащо в обсега на атакуемите по чл.435 ГПК изпълнителни действия, подлежащи на разглеждане по реда на чл.436-437 ГПК,а спрямо което е приложим общия ред на чл.274 и сл. ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ производството по искането с правно основание чл.438 ГПК, съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Молителят [фирма] е предявил искане за спиране на изпълнително производство, до постановяване на окончателен съдебен акт по разпределението на постъпили суми , което към 30.06.2017 г. е било предявено на страните в изпълнителното производство и срещу което [фирма] е подало жалба, по реда на чл.462 – 463 ГПК. Искането за спиране е посочено с правно основание чл.438 ГПК и предявено отделно от предходно подадената жалба срещу разпределението, върната от частния съдебен изпълнител като нередовна. Срещу връщането на жалбата срещу разпределението е подадена частна жалба, като правилността на връщането все още не е потвърдена или отречена с окончателен съдебен акт. Въззивният съд е приел, че исканото спиране е недопустимо, поради липса на висящо съдебно производство по жалба срещу разпределението, единствено във връзка с което е преценим и интереса от исканото спиране. Според съда, молбата по чл.438 ГПК няма самостоятелно и независимо от образувано въз основа на жалба по чл.435 ГПК съдебно производство, а в конкретния случай е и предявено като самостоятелно искане, без връзка с жалба по чл.435 ГПК или жалба против разпределението, съгласно чл.463 ГПК.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът навежда доводи за недопустимост на въззивното определение, тъй като произнасянето на Окръжен съд – Стара Загора по същество , по молбата – с правно основание чл.438 ГПК – е окончателно, по съображения от чл.437 ал.4 изр. второ ГПК. Цитира съдебна практика в подкрепа на довода си за недопустимост, по който формулира и конкретни въпроси : 1/ Подлежи ли на обжалване пред апелативен съд определение на окръжен съд, с което се спира изпълнението по реда на чл.438 ГПК ?; 2/ Какъв е порокът на определение на апелативен съд, с което той се е произнесъл по частна жалба срещу определение на окръжен съд, с което се спира изпълнението по реда на чл.438 ГПК ?; 3/ Прилага ли се разпоредбата на чл.437 ал.4 изр. второ ГПК към съдебните актове, постановени в производство по спиране на изпълнението по чл.438 ГПК? Въпросите, макар относими към довод за недопустимост на атакувания съдебен акт, са посочени и като обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на същите. Поставен е и четвърти въпрос : Длъжен ли е апелативният съд, който се произнася по частна жалба, да мотивира акта си ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с реш.№ 87 по гр.д.№ 829/2012 г. наІ г.о. на ВКС и решение № 292 по гр.д.№ 952/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС .
Предявява се и основание за допускане на касационното обжалване, поради „ очевидна неправилност”, съгласно чл.280 ал. 2 пр. трето ГПК. Последната е изведена от наличието на аналогична ситуация – по молба за спиране по реда на чл.282 ГПК, по която касационната инстанция се произнася, преди образуване пред нея на делото по подадената касационна жалба на страната, искаща спирането. От така осъществяваното процедиране по молба по чл.282 ГПК и липсата на изрично изискване в чл.438 ГПК , искането за спиране да съпътства самата жалба срещу съответното изпълнително действие, оспорвано като незаконосъобразно, страната извежда прилагането от въззивния съд на чл.438 ГПК contra legem, предпоставящо очевидна неправилност на определението му. Обосновава се нарушение на правото на достъп до съд, гарантирано от чл.6 на КЗПЧОС , което може да бъде ограничено / според цитирана практика на съда по правата на човека в Страсбург / само ако преследва законна цел или има разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел, каквито основания за ограничение, в настоящата хипотеза, страната не съзира. Нарушението на правото на справедливо правораздаване е изведено по съображения, свързани с основателността на самото му искане за спиране , в аспект на реална опасност от увреждане, а не по съображения, свързани с действително извършената преценка за допустимост на произнасянето, основана на процесуално ограничение. Аналогично е и обосноваването на нарушение правото на [фирма] на мирно ползване на собствеността по чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. „Очевидна неправилност„ на въззивното определение се обосновава и с липсата на мотиви, като съображения за което изложението препраща към стр.7 изр. четвърто отдолу – нагоре на частната касационна жалба.
Формулирането на конкретни въпроси, относими към преценката за вероятна недопустимост на атакувания въззивен акт и обосноваването им с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е необходимо и не предпоставя самостоятелен отговор на същите / практически идентични по съдържание /, като правни въпроси, извън преценката на самата вероятна недопустимост. Последната не може да бъде споделена. Цитираната от страната съдебна практика е в отговор за обжалваемостта на постановени по същество актове на окръжни съдилища, по жалби с правно основание чл.435 ГПК и се основава на изричната норма на чл.437 ал.4 пр. второ ГПК.Определението за прекратяване на такова производство от окръжния съд е обжалваемо пред апелативна инстанция, чието определение е окончателно, съгласно т.2 на ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Действително, в опр. № 628 по ч.гр.д.№ 5062/2013 г. и опр.№ 379 по ч.гр.д.№ 219/2011 г. на ІV г.о. на ВКС е споделена и необжалваемост на постановен по същество от окръжен съд акт, по реда на чл.438 ГПК, който извод се основава на необжалваемостта на акта по същество, спиране на изпълнението във връзка с който се претендира по чл.438 ГПК. В настоящата хипотеза, обаче, исканото спиране е обосновано с жалба срещу разпределение,предявено в изпълнителното производство, подадена по реда на чл.463 ГПК, произнасянето по която подлежи на обжалване пред апелативен съд – ал.2 изр. първо на същата разпоредба. Това е изключение от принципното едноинстанционно произнасяне по жалба срещу изпълнително действие / така опр. № 129 по ч.т.д.№ 88/2011 г. на І т.о. на ВКС /.Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателя, че подадената въззивна частна жалба е просрочена, поради което и произнасянето на въззивния съд – недопустимо на това основание.
Не е обоснован общия селективен критерий и по четвъртия формулиран въпрос. Стр.7 изр. четвърто отдолу – нагоре на частната касационна жалба не визира непроизнасяне по конкретен довод на страната, като се съобрази , че въззивното производство е било образувано по частна жалба на противната страна , а произнасянето на въззивния съд е ограничено до преценката за недопустимост на първоинстанцнионния акт, която изключва необходимостта от произнасяне по съществото на искането за спиране на изпълнението. Следователно, не е установимо твърдяното процесуално нарушение на въззивния съд, за да би обусловило релевантност на формулирания четвърти въпрос,като правен такъв. Необосноваването на общия, изключва и необходимостта от преценка на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поради неустановимо несъответствие в дължимото от въззивния съд произнасяне от съдържанието на атакуваното определение, е необосновимо и основанието „очевидна неправилност „ на същото, по чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК .
Решаващ за изхода на спора е извода на съда, че за произнасяне по искане за спиране следва да е сезиран с висящо съдебно производство по редовна жалба срещу конкретно изпълнително действие, като същият е отрекъл и правната квалификация на искането по чл.438 ГПК.По така формирания решаващ правен извод не е поставен правен въпрос. Несъстоятелно е позоваването на приложимо аналогично процедиране на касационната инстанция по молби с правно основание чл.282 ГПК. Както в хипотезата на искано спиране по чл.282 ГПК, така и в хипотезата на искано спиране по чл.438 ГПК, правният интерес на страната е обоснован от обстоятелството, че обжалването / в първия случай на въззивния осъдителен акт, а във втория – на атакуваното по реда на чл.435 ГПК изпълнително действие / не спират изпълнението / така изрично чл.438 пр.1 ГПК и чл.404 т.1 пр.второ ГПК/ . Не такава е хипотезата на обжалване на предявено разпределение по чл.463 ГПК. Видно от чл.462 ал.2 ГПК, същото подлежи на изпълнение в случай на неподадена жалба , респ.самото обжалване осъществява защитна за страната в изпълнителното производство функция, поради което и процесуалният ред на чл.438 ГПК се явява недопустим, поради липса на правен интерес. До влизане в сила на определението за връщане на жалбата на страната срещу разпределението в изпълнителното производство, последното не подлежи на изпълнение, респ. не подлежат на предаване събраните в същото суми, съгласно предявеното разпределение.Предвид предходното, несъстоятелно е позоваването на страната на „очевидна неправилност„ на въззивното определение, поради несподелено от съда процедиране, аналогично на това по молба за спиране с правно основание чл.282 ГПК. Съдът не е приложил чл.438 ГПК contra legem, тъй като принципно не е квалифицирал искането на това основание, както и поради недопустимостта на искане на това основание в конкретната хипотеза, поради липса на правен интерес. Очевидна неправилност не може да бъде обоснована и поради противоречие на въззивното определение с чл.6 , чл.13 и Протокол 1 към КЗЧПОС, тъй съобразяването на съда с процесуални предпоставки за упражняването на процесуални права, в защита на материални такива, не конфронтира с тези норми,защитаващи материални права. Преценката на въззивния съд се е ограничила до наличието на процесуална пречка за разглеждане искането по същество.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 63/07.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 61/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: