О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията З. Русева ч. гр. д. № 5131 по описа за 2015 г. година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4916 от 23.07.2015 г. подадена от Д. Я. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. А. А., против определение № 635 от 13.07.2015 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 455/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 163 от 02.06.2015 г. на Районен съд-Генерал Тошево, постановено по гр.д. № 171/2015 г., за оставяне без разглеждане исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката заявява /цитирам/:
„Считам, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до неговата необоснованост, явяващи се отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК
При постановяване на своя акт по делото въззивният съд не се е обосновал с конкретни мотиви и доказателствената тежест от пораждащия спорен състав, защото по този начин се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Не споделям този извод на ДОС, поради изложените касационни основания.
Поради гореизложеното считам, че въззивният съд е постановил неправилно определение в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Решаването на този въпрос е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, тъй като в случая се явява непълнота, което води до нуждата от тълкувателна практика, като неговото решаване ще развие правото и ще служи за правилно решаване на сходни правни въпроси.
Считам, че изложеното предпоставя допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Д. Я. Д. срещу Поземлена комисия – Г. Т., с правна квалификация чл .11, ал. 2 ЗСПЗЗ.Съдът е посочил,че на основание пар. 22ЗСПЗЗ /ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13/09.02.2007 г./ тези искове следва да се предявят в тримесечен срок от влизане в сила на изменителната разпоредба, а именно до 13.05.2007 г.,а случая исковата молба е подадена на 29.05.2015 г., след изтичане на преклузивния срок, поради което правото на иск е погасено и същият е недопустим. Във връзка със заявеното от ищцата, че исковата претенция следва да се разгледа по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, се излагат доводи, че правната квалификация на предявения иск се определя въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането, без съдът да е обвързан от посочването или не на конкретни правни норми,а от обстоятелствената част на исковата молба се установява, че се претендира възстановяване на право на собственост върху нива с площ 100 дка в землището на [населено място] и 55 дка в землището на [населено място] като иска е предявен срещу ПК-Г. Т., с оглед на което същия се квалифицира правилно по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и се явява недопустим.
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касаторката, в същото липсва надлежно формулира правен въпрос. В него се цитира само като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение наличие на хипотезата на член 280, ал.1, т. 3 ГПК, след което се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281, т. 3 ГПК, за неправилни изводи на въззивния съд, които обаче са различни от основанията по член 280 ал.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 635 от 13.07.2015 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д. № 455/2015 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: