– 8 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.11.2017 (петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2720 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 71 761/30.05.2017 година, подадена от Е. И. В., срещу решение № 2209/04.04.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ В въззивен състав, постановено по гр. д. № 9231/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 5355/25.04.2016 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 79-ти състав, постановено по гр. д. № 53 671/2015 година, с което са отхвърлени предявените от Е. И. В. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на В. от длъжността „шофьор на специален автомобил, той и работник по поддръжка и ремонт“, извършено със заповед № 35/10.07.2015 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място], с която на В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и за отмяната му като такова, като В. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а [фирма] [населено място] бъде осъдено да му заплати сумата от 6618.00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода от 10.07.2015 година до 10.01.2016 година.
В подадената от Е. И. В. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 86 721/27.06.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2209/04.04.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ В въззивен състав, постановено по гр. д. № 9231/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Е. И. В. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.04.2017 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 71 761/30.05.2017 година, като е подадена по пощата на 29.05.2017 година. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 62, ал. 2 от ГПК и чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 28.05.2017 година е неприсъствен ден, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед № 35/10.07.2015 година. на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място], с която на В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 26.05.2015 година, около 19.00 ч., в района на противообледенителната площадка неправомерно е иззел кабел, което е довело до изключване на част от наземното осветление на летището по писта за рулиране (ПР) „Н” и до изключване на част от вертикалната сигнализация (знаците) по ПР „Н” и ПР „Е”, вследствие на което движението по тези писти в неосветените участъци в тъмната част на денонощието се е осъществявало с водеща кола. В заповедта било посочено, че кабелът бил иззет от площадка, която е на повече от 1000.00 метра от мястото, където В. е трябвало да изпълнява възложената му за деня работа-по почистване на храстовидната растителност около стария ЦИК и навеса на С.. Служителят не бил уведомил отговорните лица за отстранения кабел и за извършените от него действия, което било довело до невъзможността за своевременното му поправяне. В. бил извършил действия на обект извън функционалните му задължения и изземването на самия кабел от обекта било застрашило безопасността на въздухоплавателните средства, живота и здравето на пътниците и екипажите на самолетите предвид ограниченото осветление, затрудненията при рулиране и кацане на самолетите и необходимостта да се придвижват с водеща кола в неосветените участъци. През тъмната част от деня на 26.05.2015 година до 27.05.2015 година е имало десетки полети, поради което липсата на част от наземното осветление било застрашило живота и здравето на стотици хора. Работодателят бил приел, че с действията си Е. И. В. е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, т. 9 и т. 10 от КТ, като му наложил най-тежкото дисциплинарно наказание.
Преди издаване на заповедта работодателят бил изискал от Е. И. В. обяснения по реда на чл. 193 от КТ и такива са били дадени на 24.06.2015 година. В тях се твърдяло, че на 26.05.2015 година на него и колегите му била възложена задача за орязване и почистване на дървета и храсти, за което използвали инструменти и бензинова резачка, които както и специалния автомобил, след края на работния ден оставили технически годни. Е. И. В. твърдял, че прибирайки се към базата видели тъмни предмети по пътя и в близост до рульожка Л.. С притеснение тези предмети да не се окажат опасни за рулиращите самолети се придвижили към тях и на място установили, че това са парчета накъсан кабел на изграждащата се противообледенителна площадка. По-голяма част от тях били намачкани и набити в земята, а една част лежала в близост до пътя, за която преценили, че трябва да се махне поради опасната близост с рулиращите самолети. Прибирайки се в базата оставили отстраненото парче кабел заедно с резачката и другите инструменти в склада за инструменти и материали, с намерението да информират прекия си ръководител.
Заповедта за уволнение била издадена след постъпил доклад вх. № 100-9415/01.06.2015 година от В. Р., директор на дирекция „Сигурност”, изискани допълнителни писмени обяснения от В. Ц.-техник транспортно строителство от отдел „ЛП и ПП” и И. С.-ръководител на отдел „ЛП и ПП”, приети по делото и оспорени от В. относно тяхната верност, а също така и като съставени за целите на процеса. Приети и оспорени, също относно верността им, са били и 2 броя протоколи от 27.05.2015 година. относно преглед на записи от системата за видеонаблюдение от камерите на ГД „Р.” и от камерите на [фирма] [населено място]-Т. 1.
Съгласно доклада на В. Р. след преглед на записите от камерите на ГД „Р.” в зоната на противообледенителната площадка било видно, че в периода от 18.55 часа до около 19.20 часа на 26.05.2015 година в нея е пребивавал бял автомобил (пикап) „Т.” с трима служители, чиито действия ясно показвали съпричастността им към отрязването и отнемането на два кабела (общо около 30.00 метра). Допълнителният преглед на записите от камерите на летище „С.”-Терминал 1 показал, че въпросният автомобил отивал към зоната на складовете на Г., а след справка се установявало, че автомобилът бил зачислен на отдел „ЛП и ПП”, дирекция „ПСИ”, с рег. [рег.номер на МПС] . В хода на разследването било установено, че по времето, когато автомобилът е локализиран в зоната на противообледенителната площадка, е бил използван от трима служители от отдел „ЛП и ПП”-И. Н. Й., Д. О. Г. и Е. И. В.. Предприетите неотложни действия от страна на служители на Г., със съдействието на служители от дирекция „Сигурност” и отдел „ЛП и ПП” довели до откриването на въпросните кабели в заключено помещение в складовата база на разположение на отдела. На място било извършено съпоставяне на останките, което на този етап показало, че ставало въпрос за същия кабел, който е изрязан и отвозен в посочената зона. Били направени снимки, а помещението-запечатано. На 29.05.2015 година. в 09.15 часа по искане на разследващите органи от Г.-С. помещението било отворено за изземване на кабелите, в присъствието на горепосочените служители и на техните преки ръководители от отдела. Кабелите били иззети с протокол за доброволно предаване за целите на полицейското разследване. Измерената обща дължина с техническо устройство била 40.00 метра (2 броя. по 20.00 метра). Цитираният в доклада протокол за доброволно предаване също бил приет по делото, съгласно, който на 29.05.2015 година И. Н. Й. доброволно предал на служител на Г.-С. аеро кабел от 5 000 до 10 000 волта, 6 кв. мм – две парчета от по 20.00 метра, общо 40.00 метра.
Въззивният съд е приел за доказано нарушението на трудовата дисциплина, за което на Е. И. В. е наложено дисциплинарното наказание-на 26.05.2015 година, във времето от около 19.00 часа до 19.30 часа същият, заедно с двама от своите колеги-свидетелят Д. О. Г. и И. Н. Й., взели от изграждащото се разширение на противообледенителната площадка на летището кабел с дължина 40.00 метра (2 броя по 20 метра), захранващ осветителни тела от наземното осветление на летището, като за целта служителят Й. срязал кабела с ножица. След натоварване на кабела на служебния автомобил (пикап), предоставен им за ползване през същия ден, същите превозили кабела до помещението, предоставено им за съхранение на инструментариума ключ, за което имали само те и отговорника им, и го заключили, без да уведомят прекия си ръководител или други длъжностни лица. Извършеното нарушение станало причина част от наземното осветление на летището да не работи в тъмната част на денонощието, което от своя страна било застрашило безопасността на полетите. Този извод въззивният съд е направил въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства-кредитираните свидетелски показания и приетите писмени доказателства. В тази връзка неоснователен бил доводът на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, който основал изводите си на доклад, оспорен от В.. Представените от [фирма] [населено място] писмени доказателства-цитираният доклад от 01.06.2015 година, както и обяснения на началника на отдела и протоколи от преглед на записи от системата за видеонаблюдение на летището били частни документи, неоспорени относно тяхната автентичност, а само относно верността им. Поради това откриването на производство по оспорването им по реда на чл. 193 от ГПК не било необходимо, съответно не било необходимо изявление на представилата ги страна дали ще се ползва от оспорените документи. Като частни документи със свидетелстващо съдържание същите следвало да се ценят от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Цитираните по-горе документи били посочени в заповедта за уволнение и в нея подробно е възпроизведено тяхното съдържание, поради което несъстоятелно било твърдението на В. същите да са изготвени за целите на процеса. Ценени по този ред, съвкупно с кредитираните свидетелски показания, се налагал безпротиворечив извод, че Е. И. В. е извършил описаното в заповедта нарушение. Противно на твърдяното от него, от съдържанието на заповедта било видно, че наказанието му е наложено не за това, че той е рязал захранващия кабел, а за вземането на кабела заедно с другите две лица и неуведомяване на работодателя.
Показанията на разпитания по делото свидетел. И. С. С. не били противоречиви, а напълно кореспондирали с отразеното в доклада на служителя от отдел „Сигурност” и в протоколите за преглед на записи, които записи свидетелят лично е възприел. Обстоятелството, че Е. И. В. не е бил в обхвата на камерата на противообледенителната площадка не опровергавало извода за извършеното от него нарушение предвид установеното проследяване на автомобила със записите от другите камери и до камерите на Т. 1, на записа, от които тримата служители, слезли от същия пикап са разпознати. Самият В. в писмените си обяснения твърдял да е бил на мястото на строителната площадка заедно с двамата си колеги, а твърденията му, че взели от мястото само парчета накъсан кабел се опровергавали от показанията на разпитания по делото свидетел И. С. С. и протоколите за преглед на записи.
По делото се установявало, че организацията на работата в отдела, в който Е. И. В. е осъществявал трудовите си функции, е била всеки ден на бригадата да се възлагат конкретни задачи от преките им ръководители. В процесния ден поставената задача е била за рязане на дървета и храстовидна растителност на място, отдалечено на повече от 1.00 километър от мястото на противообледенителната площадка. Твърденията на В. в писмените му обяснения, че прибирайки се към базата по пътя видели тъмни предмети и по съображения за сигурност отстранили парчета накъсан кабел, противоречали на показанията на доведения от него и разпитан по делото свидетел Д. О. Г., според които тримата служители отишли на противообледенителната площадка следобед с намерение да огледат района, в който работела външната фирма, за да проверят дали не са изхвърлили нещо, което да създава опасност. Установените по делото факти били, че тримата служители са се отклонили от работното си място за деня с повече от един километър, за да извършат проверка на дейност на външна фирма, каквато проверка не им е възлагана, и да предприемат действия по обезопасяване на пътека за рулиране, която била затворена за движение и заградена от двете страни с бализи, така че нямало как боклуци в близост до нея да създават опасност за рулиращи самолети. Нелогични и противоречиви били и твърденията на Е. И. В. във връзка с намерението за уведомяването на работодателя за твърдяното събиране на „боклук”-в исковата молба твърдял, че тъй като работното им време било приключило, възнамерявали да информират за случилото се прекия си ръководител, във въззивната жалба-че имали намерение да го информират, но в първия следващ работен ден-29.05.2015 година, а доведеният от него свидетел изнасял, че нямали задължение за уведомяване при почистване на боклук, какъвто В. твърди че е бил процесният кабел. Така не ставало ясно по какви причини Е. И. В. и колегите му имали намерение да уведомят прекия си ръководител за почистения „боклук”, след като не са имали такова задължение.
Несъстоятелен бил и доводът, че отрязаният кабел бил под напрежение между 5 000.00 и 10 000.00 волта. Кабелът бил отрязан в светлата част на деня, когато наземното осветление не е било включено и затова не е бил под напрежение. Това, че кабелът не представлявал боклук, а част от светосистемата на летището се установявало от показанията на разпитания по делото свидетел И. С. С., което обстоятелство било отразено и в доклада от 01.06.2015 година на директора на дирекция „Сигурност”. Не било налице противоречие в показанията на този свидетел и относно това, че пътеката за рулиране Л., намираща се до противообледенителната площадка, е била затворена-от доклада от 01.06.2015 година. Било видно, че поради липсата на осветление движението по пътеки за рулиране „Н” и „Е” се е осъществявало с водеща кола.
Съставът на Софийски градски съд е приел, че заключването на кабела в стаята за инструменти е било запазено в тайна от служителите. По делото било установено, че последните са заключили кабела в стаята, от която ключ имала само тяхната бригада, вместо да го изхвърлят, което било логично да направят, ако същият е представлявал отпадък. Показанията на разпитания по делото свидетел Д. О. Г. не се кредитирали от възззивния съд в посочената по-горе част, но и от тях не се установявало твърдяното от В., че валял дъжд и затова не изхвърлили събрания „боклук”, а го заключили в помещението. Вътрешно противоречиво било и пояснението на този свидетел, че изхвърлили боклука след два дни, като под „изхвърляне” имал предвид, че ги поставили в стаята за инструменти. От показанията на разпитания по делото свидетел И. С. С. се установявало, че кабелът е бил открит след срязване на катинара на помещението, а по искане на Г.-С. е иззет на 29.05.2015 година., видно и от протокола за доброволно предаване от същата дата. Обстоятелството, че тримата служители следвало да бъдат на работа на 29.05.2015 година не опровергавало извода, че Е. И. В. и колегите му са се опитали да укрият вземането на кабела, и единствено проведеното разследване от дирекция „Сигурност” и органите на Г. било довело до откриването му.
Извършеното от Е. И. В. дисциплинарно нарушение съставлявало „злоупотреба с доверието на работодателя“ по смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ. Нарушението можело да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика била злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя била налице, както когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, така и когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Поради това неоснователен бил и доводът, че по делото нямало доказателства Е. И. В. да е извлякъл някаква облага, а по какъв начин служителите са възнамерявали да изнесат кабела от летището било ирелевантно за спора.
При определяне на наказанието от работодателя не било допуснато нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ била задължителна за наказващия орган и нейното извършване било изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, но не съществувало законово изискване тази преценка да бъде обективирана в писмен акт, а дали същата е правилно извършена при спор следвало да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. В случая, предвид тежестта на извършеното от Е. И. В. нарушение, довело до застрашаване безопасността на полетите в тъмната част на денонощието, съставът на Софийски градски съд е намерил, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” се явява съответно на нарушението.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. И. В. е поставила правните въпроси за това длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като формира изводите си следвайки формалната логика; длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; длъжен ли е съдът да преценява всички доказателства в съвкупност и може ли да пропусне обсъждането на някое доказателство от значение за делото и за изхода му; може ли съдът да потвърди дисциплинарното уволнение като законосъобразно, ако работодателят не е констатирал надлежно нарушението, не е доказал участието на работника в описаното в заповедта деянието, нито е доказал вината на работника; може съдът да приеме оспорваната заповед за законосъобразна, ако работодателят не е доказал в съдебния процес, че описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение несъмнено е извършено от уволнения работник; може ли съдът да приеме оспорваната заповед за законосъобразна, ако от доказателствата по делото се доказва, че работникът не е извършил дисциплинарното нарушение; при вътрешно противоречиви свидетелски показания съдът следва ли да обсъди противоречията като посочи в посочи в коя част показанията се кредитират и в коя не и за това следва ли да преценява свидетелските показания с оглед на тяхната заинтересованост.
Първите три процесуално правни въпроса, а именно за това длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като формира изводите си следвайки формалната логика; длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; длъжен ли е съдът да преценява всички доказателства в съвкупност и може ли да пропусне обсъждането на някое доказателство от значение за делото и за изхода му са съществени и представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпреки това въз основа на тях не може да бъде допуснато такова, тъй като Е. И. В. не е установил наличието на някоя от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК предпоставки за това. Изложените съображения са за това, че по отношение на тези въпроси обжалваното решение противоречи на указанията по т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 година на ОСГК на ВКС, каквото обаче не е налице. Съставът на Софийски градски съд се е съобразил с установеното от закона и задължителната практика на ВКС задължение да обсъди всички правно релевантни факти от значение за спорното право, като изводите му за това дали те са се осъществили или не, е направен след обсъждане на всички доводи на страните и на събраните по делото доказателства. При това въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства не само поотделно, но и в тяхната съвкупност и взаимовръзка помежду им, като не е игнорирал някое или част от тях. При това обсъждане са отчетени и направените оспорвания на представените в хода на производството писмени доказателства, както и съществуващите противоречия между показанията на разпитаните свидетели. Същите са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства и въззивният съд е посочил на кои от противоречивите доказателства дава вяра и на кои не, като е обосновал изводите си за това. Доказателствата са обсъдени при спазване на установените за това правила, включително и тези посочени в т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 година на ОСГК на ВКС, поради което не е налице твърдяното от Е. И. В. основание за допускане на касационен контрол на обжалваното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по отношение на тези три въпроса. Изложеното по отношение на съобразяването на състава на Софийски градски съд със задължението му за обсъждането на събраните по делото доказателства води до извода, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение и по въпросите за това при вътрешно противоречиви свидетелски показания съдът следва ли да обсъди противоречията като посочи в посочи в коя част показанията се кредитират и в коя не и за това следва ли да преценява свидетелските показания с оглед на тяхната заинтересованост. Още повече, че по тези въпроси Е. И. В. не е изложил твърдения обосноваващи съществуването на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за допускането на касационно обжалване.
Касационно обжалване на решението на Софийски градски съд не следва да бъде допускано и по въпросите за това може ли съдът да потвърди дисциплинарното уволнение като законосъобразно, ако работодателят не е констатирал надлежно нарушението, не е доказал участието на работника в описаното в заповедта деянието, нито е доказал вината на работника и за това може съдът да приеме оспорваната заповед за законосъобразна, ако работодателят не е доказал в съдебния процес, че описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение несъмнено е извършено от уволнения работник; може ли съдът да приеме оспорваната заповед за законосъобразна, ако от доказателствата по делото се доказва, че работникът не е извършил дисциплинарното нарушение. Тези въпроси се базират на твърдението на Е. И. В., че въпреки възложената му доказателствена тежест работодателят не е доказал нито описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение, нито това, че то е извършено от касатора. Поради това те представляват твърдение за неправилност на въззивното решение, които обаче не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 от ГПК, в какъвто смисъл са указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2209/04.04.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ В въззивен състав, постановено по гр. д. № 9231/2016 година по подадената срещу него от Е. И. В. касационна жалба с вх. № 71 761/30.05.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 2209/04.04.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ В въззивен състав, постановено по гр. д. № 9231/2016 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
– 8 –