1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр.София, 29.04.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N126 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от от 02.09.2019г. по гр.д.№6392/2017 на АС София, с което е отхвърлен искхс правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. С. Д., чрез процесуалние си представител, поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото . Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът- Медицински институт на МВР в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски 1500 рева за адвокатско възнагражение
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от С. С. срещу Медицински институт към МВР иск с правно основание чл.49, врчл.45 ЗЗД за сумата 26 666,66лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на С. С., настъпила на 17.03.2015г. в следствие противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в нарушение на медицинския стандарт, свързан с превенцията на вътреболничните инфекции, ведно със законната лихва от датата на деликта-17.03.2015г. до окончателното плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач по делото на страната на въззивника – ЗАД ..Булстрад Виена Иншурънс груп”.
Установено е по делото от удостоверение за наследници, че жалбоподателят – ищец в производството, е син на починалата,, както и че последната е била пациент в болничното заведение на ответника, където е починала на 17.03.2015г. в резултат на сепсис, което се установява от медицинското документиране за резултата от лечението.
Взето е предвид заключението на съдебно медицинската експертиза, според което след приемането на пациентката в гинекоголичното отделение е открито, че освен кистата, има и малък миомен възел, спадане на матката, поради което е преценено, че може да се направи една радикална операция за отстраняване на матката и на кистата. Съобразен е извода на вещите лица, за това че пациентката е имала придружаващи заболявания: на щитовидната жлеза, белодробна болест и е била с много компрометиран имунитет. Установено е, че е била направена преценка за завишен риск от операцията, но той не е противопоказен за провеждането на оперативно лечение, а извършената втора операция поради възникнал вътрещен кръвоизлов е била необходима по спешност и в този случай тя може да се извърши без информирано съгласие.
Взето е предвид заключението на вещите лица за това, че наличието на кръв в коремната кухина не е задължително да бъде последвано от сепсис, а е само основание за извършване на операция, за да се види откъде идва тази кръв и да се направи окончателна хемостаза, а като дългогодишен пушач с оформена белодробна болест, кашлица, експеторация, пациентката е имала намалена локална имунна защита, тъй като лигавицата на дроба е увредена, тама-глоболина, защитник на белия дроб, е унищожен и при това положене е много лесно да се вкара инфекция.
Прието е за установено от експертизата, че във връзка с извършените операции и следболничното лечение, няма допуснати нарушения от страна на служителите на ответника, като непоставянето на дрен при първата операция не е нарушение, тъй като е по преценка на оператора, не е причина за извършването на втора операция, не е причина за възникването на сепсиса, който е причинен от инфециозен причинител, бактерията S. Marcescenes.
Съдът при анализ на доказателствата е счел, че не се установява медицинските служители на ответника да са допуснали нарушения във връзка с предписанията на Наредба №3/8.05.2013г относно наздора, профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции, както и основните дейности, ограничаващи разпространението им съгл. чл.2, като се допуска наличието на възможен минимум относно възникването и разпространението на вътреболничните инфекции. Прието е, че проведеното лечение на сепсиса също е било адекватно и , че не са налице доказателства, че изолираната бактерия предизвикала сепсис е вътреболнична, тъй като вещите лица са посочили и възможността болната да е била носител на същата. Съдът се е позовал на съдебната практика, че за посочване на дадена причина като релевантна за отговорността като „най-вероятна“, трябва да се изключат като вероятност всички останали причини. /В. решение по гр.д.№1411/2009г на ВКС и решение по гр.д.№6457/2013г н ВКС./ Изложени са собръжения за това, че отговорността при непозволеното увреждане се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. /Така решение от 10.06.2011 г. по гр. д. № 1398/2013 г., III г. о. на ВКС./ Съдът е счел, че по делото е установена причината за смъртта на пациентката, но не са установени нарушения на медицинския стандарт от страна на лекуващите лекари, поради което не може да са вмени отговорност на възложителя на работата.
Въз основа на изложените съображения съдът е приел, че по делото е установено наличието на противоправно поведение от страна на служители на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди, отклонение от съответен модел на поведение, поради поради недооценка на обстоятелства и/или състояние на пациента, недиагностициране и неизвършване на спешни диагностично-лечебни действия, неизвършване на правилно лечение във връзка с появилата се инфекция, поради което иска е неоснователен и го е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да определи точно предмета на спора и да изложи собствени мотиви, както и за задължението на съда при преценка за наличие на лекарска грешка да изследва поведението на лекаря и дали действията му съответствуват на утвърдените медицински изисквания. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на състави на ВКС.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. На същите съдът е дал разрешение в съотвествие с практиката на ВКС, според която когато претенцията е за вреди , в резултат на лекарска намеса от ищеца не се изисква формулирането на всички неблагоприятни последици от действията на лекаря или лекарския екип, а е поискана и допусната съдебно – медицинска експертиза за тяхното установяване, няма основание да се приеме, че претенцията на ищеца не е включено едно или друго конкретно негативно изменение, което от своя страна да е основание на съда да отхвърли иска за вреди за съответстващата му част. В този смисъл в решение №80/09.07.2014 г. по гр.д. №5554/2013 г. ІІІ г.о.на ВКС е прието , че при търсена отговорност за увреждащо действие на екип от лекари основанието на иска не се извежда от буквално съдържание на употребените в исковата молба изрази за да бъдат те годно въведени като спорен предмет с оглед защитата на ответника. В случая съдът , съответно на съдържанието на исковата молба, а не на изолирани изрази в нея , е възприел изложеното от ищцата относно конкретните неправилни медицински манипулации. Съдът не се е отклонил и от практиката на ВКС, формирана по въпроса на кои обстоятелства се основава иска, как предявяването им определя границите на спорния предмет и каква е компетентността на въззивната инстанция.
Съдът е съобразил и практиката според която се допуска съществено процесуално нарушение на процесуалните правила , ако съдът възприеме медицинско заключение с даден отговор за „най вероятна причина” без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да съобрази кои от фактите , респ. връзките между тях, свързан с дадените от експертизата отговори , са предмет на специални (в случая медицински )знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно – следствена връзка по опитните правила и логиката , при преценка на доказателствения материал. Приема се, че ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най–вероятна” , от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване , от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства , установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства , включително свидетелски показания. Затова в случая съдът е извършил преценка на всички доказателствата по делото, включително при изграждане на извод за причинно следствена връзка , какво задължение има .
В практиката се приема, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл.49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя (лекаря) – на първо място, да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ – да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура, с която екипът е оборудван, в какъвта смисъл е направил своята преценка съдът в обжалваното решение.
Така установената практика не е неправилна и не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените разноски пред ВКС в размер на 1500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 02.09.2019г. по гр.д.№6392/2017 на АС София.
ОСЪЖДА С. С. Д. да заплати на Медицински институт- МВР сумата 1500 лева разноки за процесуално представителство пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: