5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С., 04.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2981/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Ф. Б. – от [населено място], [община] срещу Решение № 108 от 20.06.2014 г. по гр.д.№90/2014 г. на окръжен съд-С., с което е потвърдено Решение №622 от 10.02.2014 г. по гр.д.№653/ 2013 г. на Районен съд – Силистра, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на Министерство на земеделието и храните – [населено място] срещу П. Ф. Б. – от [населено място], [община] са признати за установени вземания на ищеца по Договор за аренда № ДА-49/24.10.2008г., за които е издадена Заповед за изпълнение №163/ 11.01.2013 г. по ч.гр.д.№2456/2012 г. на СРС: 12 040.19 лв. – арендно плащане за 2010/2011 стопанска година, със законната лихва от 19.12.2013 г. и 5380 лв. – неустойка за забава на арендното плащане за периода 21.10.2010 г. – 18.12.2012 г., с оплакване за недопустимост поради нередовното упражняване на правото на иск от лице без представителна власт – положителна процесуална предпоставка. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд, като е указал на ищеца, че може да потвърди извършените по делото процесуални действия от Директора на Областна дирекция „Земеделие”-С., не е обърнал внимание, че искът по чл. 422 ГПК е предявен за установяване съществуване на вземане, за което заявлението за издаване на заповедта е подадено също от мним представител на взискателя – така съществена част от процесуалните отношения, възникнали по повод защитата на паричните вземания на МЗХ, са останали извън предмета на волеизявлението на титуляра на материалното право, насочено към одобряване от него на съдопроизводствените действия, извършени без представителна власт, а между заповедното производство и процеса по чл. 422 ГПК съществува генетична и функционална връзка. Заключава, че в рамките на заповедното производство са осъществени без представителна власт процесуални действия, което опорочава редовното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК.
В Молба-приложение жалбоподателят сочи материално правен въпрос: дължи ли арендаторът възнаграждение когато арендодателят не му е предал или не е доказал предаването на ползването на арендованите земи, за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС:Р.№238/04.09.2013г.по т.д.№123/ 2011 г. на ІІ т.о. и Р.№27/16.04.2014 г. по т.д.№ 1893/2013 г. на ІІ т.о. и иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието и храните – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е валидна, редовна и подадена в срок.
Въззивният съд, като е констатирал нередовност на исковата молба, като заведена от МЗХ – [населено място], чрез пълномощник Г. И. И. – директор на Областна дирекция ”Земеделие” – С., който няма представителна власт, тъй като не е от лицата, посочени в чл.32 ГПК, е указал на ищеца да отстрани нередовността. Въз основа на представено във въззивния съд Пълномощно № КОО1 -40/29.04.2014 г., с което Министърът на земеделието и храните е упълномощил ст. юрисконсулт в Обл.дирекция „Земеделие”- [населено място] Г. да го представлява пред съдилищата и административните органи на територията на обл.С. с правата по чл. 34 ал. 2 ал. 3 и ал. 4 ГПК по дела, по които МЗХ е страна, със заявеното изявление от пълномощника А. Г. в Становище №1616/30.05.2014 г., че поддържа исковата молба и иска да се има предвид, че същата е приподписана от нея, като процесуален представител на МЗХ, въззивният съд е дал ход на въззивната жалба.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на МЗХ – [населено място] срещу П. Ф. Б. – от [населено място], [община] и е признато за установено вземане на ищеца към ответника по Договор за аренда № ДА-49 от 24.10.2008 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 163/11.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 2456/2012 г. на СРС:12040.19 лв.- арендно плащане за 2010/ 2011 стопанска година, със законната лихва от 19.12.2013 г. и 5380 лв. – неустойка за забава на арендното плащане за периода 21.10.2010 г. – 18.12.2012 г., съдът е изложил, че страните са сключили валиден договор за аренда, като изискването да бъде регистриран в общинска служба по земеделие има оповестително действие спрямо трети лица, и не е условие договорът да породи действие между страните. По въпроса предадена ли е на арендатора земеделската земя, предмет на договора, въз основа на събраните доказателства е посочил, че протокола по т.2.1 от Договора е инкорпориран в самия договор, подписан отстраните, като в чл.7 е посочено, че земята се предоставя в състоянието, в което се намира, което осигурява безпрепятственото й ползване и видът на арендуваният обект подробно е описан в т.1 от Договора. Въз основа заключението на ССЕ е обосновал, че ответникът не е изплатил 12 041.19 лв. – дължими арендни плащания, за която сума искът за установяване на вземането е основателен. По съображения, че уговорената неустойка за забавено плащане в т. 3.1 от Договора не е нищожна, но е прекомерна, е намалил същата до размер на 5380 лв. – двукратния размер на дължимата за процесния период лихва за забава.
По довода за недопустимост на решението, като постановено по иск на лице, различно от заявителя по ч.гр.д.№ 2456/2012 г. на РС-Силистра.
Съгласно т.10а от ТР №4/18.06.2014 по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличие на общите, както и специални предпоставки за надлежното му упражняване. Съдът извършва служебна проверка дали предявяването на установителния иск е извършено в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 ГПК – абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като проверката обхваща и наличие на възражение на длъжника, подадено в срока по чл. 414 ал.2 ГПК. Проверката за оспорване на вземането съдът прави въз основа на възражението по чл. 414 ал.1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение.
Въззивният съд, като е констатирал нередовност на предявения иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е отстранил нередовността с потвърждаване на исковата молба от лице, овластено затова от Министъра на земеделието и храните. Съдът, сезиран с иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, при проверката налице ли са условията за допустимост на иска: издадена заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение срещу заповедта и спазване на установените затова срокове, съгласно ТР №4/18.06.2014 по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е проверил редовността на исковата молба и не може да проверява редовността на заявлението в заповедното производство, респ. бил ли е валидно представляван заявителят Министерство на земеделието и храните, в полза на когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Легитимираният кредитор да предяви иска за установяване на вземането по договора за аренда по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, е Министерство на земеделието и храните, в полза на когото е издадена заповедта срещу длъжника. Решението, постановено по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК не е недопустимо, тъй като е постановено по редовна искова молба, като за представителната власт на ищеца въззивният съд следи служебно по делото, което е сторил и е отстранил нередовността на извършени процесуални действия от лице без представителна власт. Нередовността на заявлението на кредитора Министерство на земеделието и храните – [населено място] досежно процесуалното представителство по ч.гр.д.№2456/2012 г. на РС-Силистра, в полза на когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение , не прави обжалваното решение недопустимо.
По искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: дължи ли арендаторът възнаграждение когато арендодателят не му е предал или не е доказал предаването на арендованите земи. Въпросът предадена ли е земята на арендатора, решен въз основа на събраните по делото доказателства, не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно чл. 6 ал. 4 пр. 1 ЗАЗ арендуваният обект на договора се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му и съгласно чл. 6 ал. 5 ЗАЗ при липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет в надлежно състояние. Налице е законова презумпция, че при несъставянето на опис при предаване на имота, се предполага, че обектът е предаден и приет в надлежното състояние, която презумпция е оборима. След направеното от ответника оспорване, че не е ползвал земите, за които ищецът претендира неплатени арендни вноски и неустойка, тежестта да докаже предаване е на арендодателя. Въз основа на писмените доказателства за извършено плащане на арендни вноски до едностранното прекратяване на договора от арендодателя с Писмо № 523/ 20.03.2011 г. и съобразно заключението на ССЕ за извършени от ответника плащания на 24.10.2008 г., както и на 18.01.2011 г. и на 09.03.2011 г. плащания от О. [фирма] – [населено място], съдружник в което е ответникът, с основание за плащане, посочено в бордерата: задължения по Договор №49/24.10.2008 г., следва да се приеме, че ответникът е плащал задълженията по договора за аренда, защото е ползвал предоставените му земеделски земи. Ответникът не е доказал направеното оспорване досежно предаването на земите, предаването е доказано и ответникът дължи неплатените арендни вноски за процесния период.
Посочените от жалбоподателя Р.№238/04.09.2013 г. по т.д.№ 123/2011 г. на ВКС,ІІ т.о. и Р.№ 27/16.04.2014 г. по т.д.№ 1893/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. са неотносими, тъй като касаят договори за наем, а не за аренда по ЗАЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 108 от 20.06.2014 г. по гр.д.№90/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: