О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 05.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3925/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] представлявано от управителя си С. И. Ц. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1239 от 03.07. 2013 год., по в.гр.д.№ 1001/2013 год., с което е обезсилено решение № 20 от 03.01.2013 год. на Пловдивския районен съд по предявения от касатора, като ищец, срещу С. Д. К. иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземането му по издадена от ПРС по ч. гр.д.№ 4216/2012 год. заповед за изпълнение на парично задължение в общ размер от 528.35 лв. с № 2816/20.03.2012 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на исковата претенция.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на ПОС, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на касатора, като ответна по спора страна – арг. от чл.286, ал.1, във вр. с ал.3 ГПК.
Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за касационен контрол над въззивния съдебен акт на ПОС, настоящият касатор, към датата на подаване на касационната жалба – 23.08.2013 год., не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което същата се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея касационно производство – на прекратяване.
Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] представлявано от управителя си С. И. Ц. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1239 от 03.07.2013 год., по в.гр.д.№ 1001/2013 год. , по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 3925/2013 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: