Определение №289 от 8.6.2017 по ч.пр. дело №2297/2297 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289

София, 08.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2297 по описа за 2017 година

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.К. Г. срещу определение № 269/3.4.2017 г, постановено по гр.дело № 5509/16 г на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. А. М. срещу решение № 346/29.7.2016 г по гр.дело № 333/16 на Великотърновски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което касационната жалба бъде разгледана по същество, тъй като е процесуално допустима.
Ответницата по жалбата С. И. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по дело чрез процесуалния й представител адв.М. М..Счита, че касационната жалба подадена от М. е процесуално недопустима, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане, предвид процесуалните пречки по чл.280 ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е приел, че е бил сезиран с касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл.59 ал.9 СК.С разпоредбата на чл.280 ал.2 т.2 СК в редакцията й обн.ДВ бр.50/3.7.2015 г са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията, постановени по въззивни дела, чийто предмет е някое от посочените в разпоредбата производства по Семейния кодекс.В случая с въззивното решение е уважен предявеният от С. И. М. срещу Г. А. М. иск по чл.59 ал.9 СК за изменение на определените от първоинстанционния съд мерки, касаещи упражняването на родителските права, местожителството, режима на лични контакти и издръжката на малолетното дете К. Г. М..Правната квалификация на предявения иск попада в предвиденото от законодателя изключение по чл.280 ал.2 т.2 ГПК-ред.обн.ДВ бр.50/3.7.2015 г, поради което постановеното въззивно решение като необжалваемо е влязло в сила.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Въззивното решение е постановено и влязло в сила, касационната подадена преди изменението на чл.280 ал.2 т.2 ГПК-обн. ДВ бр.8/2017 г, с което се допуска до касационен контрол на решенията по въззивни дела, с които се разрешават въпроси относно мерките за упражняване на родителските права.Касационната жалба е подадена на 13.10.2016 г преди изменението на чл.280 ал.2 т.2 ГПК, поради което е процесуално недопустима.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 269/3.4.2017 г, постановено по гр.дело № 5509/16 г на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top