3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
С., 09,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 651 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. О.-С. против решение № 59/23.12.2010 г. по гр.д. № 447/2010 г. на Софийски АС в частта, с която по същество се осъжда касатора да заплати на ДА Д.-С. сумата 329 837.77 лв. обезщетение за липси на стоманени тръби, съгласно КП от 12.06.2007 г., ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по касационната жалба ДА Д. е подал отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК.
В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че “решаващият състав игнорира утвърдената съдебна практика на О. относно правната характеристика на т.нар. установителни договори”.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Вероятно касаторът има предвид практика на ВКС. Обаче в нея не се включват определения по чл.288 ГПК.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва само задължителната практика на ВКС-т.2 ТР 1/2009 ОСГКТК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
Представеното Р 985/27.12.2004 по т.д. 97/2004 на ІІ т.о. констатира, че по своята правна същност споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Това е безспорно. Но доколко в конкретния случай е налице такъв договор, е фактически въпрос на фактите по делото и доказването им. Въззивният съд е отчел съдебното признание на факти, които обаче са преценени с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.175 ГПК.
Цитираното Р от 12.06.2007 по т.д. 282/2007 на ІІ т.о. дава отговор на друг въпрос, а именно, че лицензионна такса се дължи за всяка сделка за износ на специална продукция, поради което натрупаните задължения за лицензионни такси нямат характер на периодични плащания по чл.111,б.”в” ЗЗД. И в него е направен извод, че сключеното между страните допълнително споразумение представлява установителен договор, но въз основа на всички изброени докозателства в мотивите на решението.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 59/23.12.2010 г. по гр.д. № 447/2010 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: