ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
София 19.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 54/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Д. – от гр. С. срещу Решение 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 804/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 12.І.2009 г. по гр.д. № 1414/ 2007 г. на СГС в частта, с която искът по чл. 407 (отм.) ТЗ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата 10 000 лв. и искът за обезщетение за иму – ществени вреди е уважен: над 315 лв. – транспортни разходи, над 500 лв. – разходи за усилена храна, медикаменти и помощни материали, над 208 лв. – разходи за преустройство на жилище, и за присъдени разноски по делото над 706 лв. и държавна такса над 441 лв. и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете, предявени от П. П. Д. – от гр. С. срещу ЗА. ”Б” – гр. С. за посочените разлики до предявените размери. В касационната жалба и в допълнение към касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, с която исковете са отхвърлени.
В Молба по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за съпричиняването на пострадалия, без да обсъди доказателствата и в нарушение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, и по въпроса за датата, от която е присъдил законната лихва върху обезщетенията – от 22.ІІ.2007 г., когато до застрахователя е стигнала поканата на ищеца, съдържаща искане за плащане, вместо от датата на ПТП 18. ХІ.2003 г. – въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на други съдилища и които са от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателят прилага копия от: Решение от 20.VІ.2008 г. по гр.д. № 1753/ 2007 г. на СГС, невлязло в законна сила, Решение на СГС без номер, дата и дело, по което е постановено и две решения по НОХД на ВС.
Ответникът по касационната жалба ЗА. ”Б” – гр. С. ответник по делото и Н. П. С. – от гр. С. трето лице – помагач на страната на втория ответник, срещу когото предявените като евентуални искове са оставени без разглеждане, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която частично са уважени осъдителни искове, които съответно са отхвърлени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси: за съпричиняването на пострадалия и за датата, от която застраховате – лят дължи законна лихва върху обезщетенията, са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора.
По въпроса за съпричиняването: за да уважи в посочените размери исковете за обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди за разходи за транспорт, за усилена храна, медикаменти и помощни материали, и за преустройство на жилище, въззивният съд е изложил, че са налице условията на чл. 407 (отм.) ТЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, определил е размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно критериите на чл. 52 ЗЗД, както и размера на имуществените вреди въз основа на събраните доказдателства. Съдът е установил, че има валидно застрахователно правоотношение между ищеца и първия ответник, произтичащо от договор за Гражданска отговорност, като е обсъдил събраните доказателства, е установил вината на водача на трамвайната мотриса, причинил тежката телесна повреда на ищеца и е посочил, че ударът е бил технически предотвратим, като водачът е бил длъжен, съгласно правилата на ЗДвП, да управлява трамвая със скорост, която да позволи да преустанови движението при нужда. Въпросът за съпричиняването на пострадалия съдът е разрешил, като е съобразил, че пострадалият в голяма степен е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е нарушил правилата за движение, като в тъмната част на деня и при намалена видимост, е навлязъл като пешеходец в забранено платно за движение, предназначено за трамваи и съответно оградено, където е престоял за разговор със свой познат, стоял извън парапета. Въззивният съд е определил съпричиняването на пострадалия, като е съобразил трайноустановената практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като по въпроса за съпричиняването, решението не противоречи на съдебната практика по този въпрос – не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателят не излага съображения защо счита, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, като доводите, че съдът е завишил съпричиняването от страна на пострадалия, се свеждат до основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не обосновават основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Последното не е налице, тъй като разрешеният от съда материалноправен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, който разглежда спора. По приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД има трайноустановена съдебна практика, която не се налага да се променя, законовите разпоредби са ясни и не се налага тълкуването им. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По въпроса за началния момент, от който се дължи законна лихва върху присъдените обезщетения. Като е присъдил законна лихва от датата на получаване от застрахователя на поканата на пострадалия, съдържаща искане за плащане на обезщетения – от 22.ІІ.2007 г., въззивният съд се е произнесъл в противорeчие със създадената на основание чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС със задължителен характер: Р. № 45/ 15.ІV.2009 г. по т.д. № 525/ 2008 г., Р. №126/2. Х.2009 г. по т.д. №290/2009 г., Р. №6/28.І.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. и Р. №100/13. ХІ.2009 г. по т.д. № 92/2009 г., в които ВКС приема, че моментът, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и съответно – от който дължи обезщетението за забавено плащане по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, е датата на увреждането, съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД, а не от поканата за плащане, тъй като отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователния договор, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря прекият причинител. Въззивният съд се е произнесъл по изложения въпрос, без да обсъди възражението на първия ответник за погасяване на иска за обезщетение за плащане по давност, като по въпроса за давността на основание чл. 111 б. ”в” ЗЗД, е създадена съдебна практика на ВКС, включваща се в тази по чл. 280 ал. 1 ГПК и със задължителен характер: Р. № 97/6.VІІ.2009 г. по т.д. № 745/ 2008 г. и Р. № 72/30.ІV.2009 г. по т.д. № 475/ 2008 г., съгласно която, с оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви на основание чл. 111 б. ”в” ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години.
Тъй като въззивният съд е определил началния момент от когато тече вземането за лихва за обезщетенията за вреди, дължимо от застрахователя, от получаване на поканата за плащане, в отклонение от посочената задължителна съдебна практика и не се е произнесъл по възражението на първия ответник за погасяването на иска по давност по чл. 111 б. “в” ЗЗД, налице е основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за дължимите из – текли лихви върху обезщетенията, на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 692 от 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 804/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди, е присъдена законна лихва от 22.ІІ.2007 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди срещу ЗА. ”Б” – гр. С..
Насрочва делото за…………., за когато да се призоват страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: