О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр.София, 18.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3184 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Н. С., против решението от 21.04.2008г., постановено по гр.д. №2689/2007г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 10.07.2006г., допълнено с решение от 13.07.2007г., постановени по гр.д. №4742/2004г. на Районен съд-Варна, в частта, с която е отхвърлена молбата на Я. Н. С. за отмяна на н.а. №173/2004г. на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
Касаторът счита, че е налице основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е постъпило становище от другата страна по допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че съдът е разрешил съществения правен въпрос дали отмяната на решението на общото събрание на етажната собственост има за последица отмяна на нотариалния акт, в който е материализирана извършената на основание това решение продажба, в нарушение на закона и доктрината.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на отмяната на нотариалния акт на основание чл.341, ал.2 от ГПК/отм./. Съгласно чл. 431, ал.2 от ГПК/отм./ нотариалният акт може да бъде отменен или изменен /частично или напълно обезсилен/, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица: или съгласно чл. 431, ал. З ГПК, ако е постановен в нарушение на закона. На отменявяне и изменяване /частично или напълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка. В този смисъл е постоянната съдебна практика по приложението на чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ и не са налице предпоставките на чл.289, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 21.04.2008г., постановено по гр.д. №2689/2007г. на Варненски окръжен съд, в частта по искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./, по касационна жалба на Я. Н. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: