О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 10.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1769/2019 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, чрез адв. Г. И. от АК – С., против определение № 25739 от 14.11.2018 год. по в. гр. д. № 4619/2015 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 5257 от 01.08.2018 г. по същото дело в частта му за разноските, с която „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 12 698,98 лв. по сметка на СГС, както и в частта, в която Селскостопанска академия е осъдена да заплати на „ДЗИ- Животозастраховане“ ЕАД тази сума, при условие, че последното представи доказателства за заплащането й по сметката на СГС.
Дружеството – жалбоподател поддържа становище за неправилност на определението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответната Селскостопанска академия не е взела становище по частната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, поставяща обжалваемостта на определението за допълване или изменение на решението в частта за разноските в зависимост от обжалваемостта на решението, в т.ч. и по отношение компетентността на съда. Настоящият състав на ВКС се е произнесъл по касационната жалба против въззивното решение, като с определение по чл. 288 ГПК не е допуснал същото до касационно обжалване. С оглед на това следва да се произнесе и по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, постановено от въззивния съд.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С решение от 17.12.2014 год. първоинстанционният Софийски районен съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в първоначално постановеното от него решение от 10.01.2013 год. по гр. д. № 8719 от 2007 год., след като делото му е било върнато с определение № 17284 от 08.10.2014 год. на СГС. В тази връзка, доколкото Софийски районен съд е пропуснал да отрази в диспозитива на съдебното решение констатацията си относно принадлежността на правото на собственост /установителната част от предявения иск по чл. 108 ЗС/, е образувал производство по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ и се произнесъл с решението от 17.12.2014 год., с което признава за установено спрямо „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД по иска с правно основание чл. 108 ЗС, че държавата, представлявана от Селскостопанска академия, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка и титуляр на правото на стопанисване върху процесните недвижими имоти, е собственик на последните. Съгласно т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год., ОСГК, когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че след като „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД не е обжалвало първоначално постановеното решение, то срещу решението по отстраняване на ОФГ се дължи държавна такса в размер на 2% върху цената на иска. Преценката на съда е обусловена от обстоятелството, че с решението по отстраняване на очевидни фактически грешки е изразена волята на съда по спора за собственост срещу ДЗИ, което е довело до наличието на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение от страна на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира, че обжалваното определение е правилно и трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Поначало страните не дължат държавна такса в производство по отстраняване на фактически грешки, отделно от държавната такса за обжалване на основното решение и това е оправдано, доколкото страните не би следвало да понасят допълнителни разходи във връзка с производство, което е предназначено да отстрани допуснати несъответствия между формираната от съда истинска воля за разрешаване на правния спор и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Направеният от въззивния съд извод в случая не противоречи на така възприетото становище в съдебната практика /опр. № 392 от 29.07.2016 год. по ч. т. д. № 1204/2016 год. ІІ т. о. ВКС/. Страните не дължат самостоятелна такса, отделно от дължимата за обжалване на съдебното решение по същество на спора, но само когато предмет на инстанционен контрол е и допуснатата поправка по реда на чл. 247 ГПК /чл. 192, ал. 2 ГПК – отм./, наред с основното решение. Ако страната обаче има правен интерес да обжалва единствено решението по отстраняване на ОФГ и въззивният съд е разгледал спора по същество, какъвто е процесният случай, то тогава страната дължи държавна такса върху обжалваемия интерес, съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Да се възприеме противното би означавало да се наруши равнопоставеността на страните по делото, всяка от които има интерес от обжалване на постановеното съдебно решение, доколкото едната страна се явява освободена от задължение за заплащане на държавна такса във въззивното производство, а другата – не. Подобен извод представлява превратно тълкуване на буквата на закона и противоречи на неговия изначален смисъл, както и на основополагащия за българското процесуално право принцип за равенство на страните. Цитираното и приложено от жалбоподателя определение № 392 от 29.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1204/2016 г. е постановено при различна фактическа обстановка. Недължимостта на държавна такса в производството по отстраняване на ОФГ следва от идеята, че порочните процесуални действия на съда не трябва и не могат да стават повод за понасянето на допълнителни разходи от страните, но не може да се използва като аргумент за незаплащане на държавна такса от една от страните, когато по пътя на това производство се преследва отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по същество на спора, без да е обжалвано основното решение.
С решение № 5257 от 01.08.2018 год. Софийски градски съд е уважил напълно подадената от „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД въззивна жалба, като е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил като неоснователен предявения от Селскостопанска академия положителен установителен иск срещу „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД. Констатирал е, че не е събрана дължимата държавна такса, който пропуск е отстранил с постановеното съдебно решение, като е осъдил „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД да внесе по сметка на съда държавна такса съобразно чл. 55 ГПК /отм./. Присъдил е разноски в полза на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, при условие че същият изпълни задължението си за заплащане на дължимата държавна такса. Въззивният съд правилно е постановил условен диспозитив в частта за разноските, защото по посочения ред подлежат на възстановяване действително направените разноски и задължено лице за заплащането им спрямо бюджета на съда е ответникът. За последния възниква право да иска заплащането им от страна на ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска, едва след действително извършване на претендираните разноски.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25739 от 14.11.2018 год. по в. гр. д. № 4619/2015 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД за изменение на решение № 5257 от 01.08.2018 год. по същото дело в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: