2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 10.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4386/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Л. Ц. Г., В. Г. М. М. и В. Г. Г., чрез адв. Д. Н., АК – П., частна касационна жалба против определение № 260 от 6. 03. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 80/2019 г. на ОС – Плевен, с което е обезсилено, като недопустимо, определение от 28. 08. 2018 г. по гр. д. № 303/2012 г. на РС – Кнежа, с което е разгледана молба на М. В. С. по чл. 251 ГПК, за тълкуване в частта за дължимите държавни такси и разноски (с характер на определение) на постановеното във фаза по извършване на делбата решение № 165 от 25. 09. 2017 г. по гр.д. № 303/2012 г. на РС – Кнежа по чл. 348 ГПК, и делото е върнато на районния съд за администриране на подадена от М. В. С. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Твърди се незаконосъобразност на определението по съображения, че въззивната жалба на М. С. е просрочена и не подлежи на разглеждане, а решението по чл. 348 ГПК е влязло в сила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Ответницата по частната касационна жалба М. В. С. изразява становище за законосъобразност на определението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (определението на въззивния съд има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като със същото молбата по чл. 251 ГПК е приета за недопустима и неподлежаща на разглеждане) и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на определението по чл. 251 ГПК всъщност се базира на преценката, че страната, подала молбата по чл. 251 ГПК, е лишена от правен интерес да иска тълкуване на съдебен акт, срещу който е подадена въззивна жалба, преди да е решен въпросът с допустимостта, евентуално с основателността, на въззивната жалба (т.е. преди да е ясно налице ли е влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на тълкуване).
Жалбоподателите формално се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не поставят правен въпрос, отговарящ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК – обусловил решаващата воля на въззивния съд и от значение за изхода на делото.
Посочено е в изложението, че спорният процесуален въпрос е влязло ли е в сила първоинстанционното решение по чл. 348 ГПК – дали подадената от М. В. С. молба вх. № 5478/4.05. 2018 г., уточнена с молба вх. № 5807/14. 05. 2018 г., е депозирана в срока за въззивно обжалване и отговаря ли същата на изискванията на чл. 260 ГПК. В следващата част от изложението са развити аргументи в подкрепа на тезата на жалбоподателката, че въззивната жалба е просрочена и първоинстанционното решение е влязло в сила.
Така формулираният въпрос представлява оплакване за незаконосъобразност на определението. Отговорът на същия изисква конкретна преценка за съответствие на акта с процесуалния закон, каквато би могла да бъде извършена само в случай, че определението бъде допуснато до касационно обжалване.
На следващо място, въпросът не е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на определението по чл. 251 ГПК. Определението не съдържа извод, според който въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока за въззивно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Този въпрос въобще не е обсъждан. Съдът е приел, че молбата за тълкуване е лишена от правен интерес, тъй като срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба, която не е администрирана, а преди приключване на производството по администриране на въззивната жалба, евентуално – производството по разглеждането й по същество (ако въззивната жалба е допустима), не би могло да се приеме, че е налице влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на тълкуване. В тази връзка следва да се допълни, че упражняването на правото да се иска тълкуване по чл. 251 ГПК не е обвързано със спазването на предвиден в закона преклузивен срок, както и че действията по администриране включват както извършване на преценка за съответствие на жалбата с изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, така и извършване на преценка по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК – за подаването й в срок, която преценка ще бъде проверена от въззивната инстанция или в производство по чл. 262, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, ако въззивната жалба бъде върната, или в подготвителното заседание по чл. 267 ГПК, ако администриращият съд я изпрати за разглеждане на въззивната инстанция.
Липсата на правен въпрос, съответстващ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това (ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260 от 6. 03. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 80/2019 г. на ОС – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: