2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
София, 11.02. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3224/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С определение № 211а от 28.09.2018 г. по гр. д. № 3224/2018 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., без разглеждане е оставена молба вх. № 37578/04.06.2018 г. на Б. М. Д. за отмяна на определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 3407/2017 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., и е прекратено производството по делото.
Със същото определение молителят е осъден да заплати на ответницата по молбата Р. М. Б. сумата 400 лева, съставляваща разноски за един адвокат.
Подадената срещу това определение частна жалба на Б. М. Д. е оставена без уважение с определение № 18/17.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4583/2018 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о.
Делото е върнато на състава на ВКС, постановил определението по чл. 307, ал. 1 ГПК, за произнасяне по съдържащото се в частната жалба искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответницата в производството Р. М. Б. не е изразила становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като взе предвид данните по делото, намира, че наведеното от молителя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по повод адвокатската защита на ответницата по молбата, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор, е неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая решението, предмет на определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /последното – предмет на молбата за отмяна/, е по втората фаза на делбата и по съединен иск по чл. 12, ал. 2 ЗНсл за сумата 23 665.66 лева, представляваща 1/6 ид. ч. от увеличената стойност на един от съсобствените имоти в резултат на изграждането в него на вилна сграда, евентуален иск за сумата 5 000 лева, представляваща 1/6 ид. ч. от разходите за изграждане на сградата, и искове по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на разноски и подобрения в делбения имот за сумите 1 500 лева и 2 296.33 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба минималното възнаграждение за парични искове при интерес от 1 000 до 5 000 лв. е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата минималното възнаграждение за парични искове при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Разпоредбата следва да намери приложение и по отношение изготвяне на отговор по молба за отмяна на влязло в сила определение без процесуално представителство, каквато е разглежданата хипотеза.
От изложеното е видно, че адвокатското възнаграждение от 400 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и разясненията по приложението на разпоредбата, дадени в т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Предмет на молбата за отмяна е определение по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, с едната част на което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по втората фаза на делбата и по иск по чл. 12, ал. 2 ЗНсл, а с другата част касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане, тъй като цената на трите иска за парични вземания е под 5 000 лева. Определено по правилата на чл. 7, ал. 4, чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението по всеки един от исковете е в размер съответно на 600 лева, 1 239.96 лева, 580 лева, 335 лева и 390.74 лева. При това положение предвиденият в чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 300 лева в производството по отмяна, е приложим само по отношение на исковете за парични вземания с цена под 5 000 лева, а възнаграждението от 3/4 по иска за делба и по иска по чл. 12, ал. 2 ЗНсл превишава така определения минимален размер. Осъществената адвокатска защита по множеството съединени искове не предполага прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. не е прекомерно и липсват основания за редуциране на неговия размер.
Като неоснователна, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Б. М. Д., за изменение на определение № 211а от 28.09.2018 г. по гр. д. № 3224/2018 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: