Определение №29 от 12.1.2018 по ч.пр. дело №1997/1997 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

София, 12.01.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1997/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу решение №721 от 29.03.2017г., постановено по в.гр.д.№5745/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, ІV с-в, в частта му, имаща характер на определение, с която след отмяна на определението от 28.09.2016г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по гр.д.№12597/2012г. на СГС, г.о., І-10 с-в., е изменено решението на СГС от 20.07.2016г. по същото дело в частта за разноските, като е намалена присъдената сума за разноски от 14 595.20лв. на 11.955.20лв.
В частната касационна жалба се поддържа в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че незаконосъобразно въззивният състав е определил материалния интерес на спора по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, защото съдът не взел предвид стойността на законната лихва от началния претендиран момент 25.09.2007г. до датата на завеждане на иска 21.09.2012г. в размер на 120 008.31лв. Отделно се твърди, че към дължимото възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, въззивният състав е следвало да прибави ДДС в размер на 20%, тъй като упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС. Излагат се съображения, че въззивният състав неправилно е преценил действителната фактическа и правна сложност на делото, която обуславя присъждане на заплатеното от С. адвокатско възнаграждение в пълен размер.
В частната касационна жалба, макар и не изрично формулиран, е поставен въпроса за „начина, по който се преценява фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК”. Твърди се, че въззивният съд е решил въпроса в противоречие с т.3 от Тълк. решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, и с Определение №670/19.10.2015г. по ч.гр.д.№3982/2015г. на ВКС, ІV г.о.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца Г. В., в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му от частния жалбоподател част. Отделно се излагат доводи за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор. Не е представен писмен отговор от евентуалния ответник [фирма]
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решението на САС в частта му, с която е отменено първоинстанционното определение по чл.248 ал.1 ГПК и е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, има характер на определение, подлежащо на касационен контрол по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С атакуваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №6154/20.07.2016г. по гр.д.№12597/2012г. на СГС, с което са отхвърлени предявения от Г. В. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск с правно основание чл.284 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 КЗ(отм.) за сумата 200 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 25.09.2007г. в Република Гърция и предявения при условията на евентуалност против [фирма] иск с правно основание чл.269 ал.4 КЗ(отм) за сумата 200 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от същото произшествие. С решението САС е отменил определението на СГС от 28.09.2016г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по гр.д.№12597/2012г. на СГС, г.о., І-10 с-в., като е изменил решението на СГС от 20.07.2016г. по същото дело в частта за разноските, и е намалил присъдената сума за разноски от 14 595.20лв. на 11.955.20лв.
Въззивният състав е посочил, че при цена на иска от 200 000лв., минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възлиза на 6 530лв. Отчитайки факта, че процесуалният представител на ищеца своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” адвокатско възнаграждение в размер на 14 595.20лв, съдът е приел, че това възнаграждение следва да бъде намалено на 9 000лв., но не и до минималното от 6 530лв, тъй като защитата е осъществявана за продължителен период от време при активно участие на пълномощника. Според въззивния състав от значение на намаляване на заплатеното възнаграждение е обстоятелството, че от страна на пълномощника на С. са правени множество неотносими и неоснователни искания, които допълнително за забавили и усложнили производството.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания акт.
По отношение на оплакването в частната касационна жалба за неправилност на решението с оглед определянето на материалния интерес на спора по смисъла на чл.7 ал.2 от Наредба№1/2004г., липсва формулиран от касатора правен въпрос. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение (определение) въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо, че липсата на въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касация, за пълното на изложението следва да се отбележи, че въззивният съд не е определил материалния интерес на спора в противоречие с практиката на ВКС. Материалният интерес на спора се определя от цената на иска, а при претенция за обезщетение от непозволено увреждане, натрупаната лихва до датата на завеждане на иска не се включва в цената на иска. За определяне на минималният размер на възнаграждението по чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.36 ЗА и чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. е без значение обстоятелството, дали действително заплатеното възнаграждение е с или без ДДС, тъй като основанието за заплащане на разноски, намалени до минималния размер по Наредбата, не е договора за правна помощ, а разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.38 ЗА.
Не следва да се допуска касационно обжалване на атакувания акт и с оглед въпроса за „начина, по който се преценява фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. Въззивният състав е изложил мотиви както относно релевантните обстоятелства, свързани с фактическата и правната сложност на делото, обуславящи намаляването на договорения адвокатски хонорар (за усложняването на производство принос има и пълномощника на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, който е направил в хода на делото множество неотносими и неоснователни искания), така и относно обстоятелствата, релевантни за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение над минимума в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. (правната защитата е осъществявана за продължителен период от време при активно участие на пълномощника). Преценката на съда е изведена с оглед несъответствието между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните правила, което изцяло е съобразено с указанията, дадени в мотивите към т.3 от Тълк.решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Инкорпорираният в частната касационната жалба въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в частност с постановките в Определение №670/19.10.2015г. по ч.гр.д.№3982/2015г. на ВКС, ІV г.о. Ето защо в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната му част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №721 от 29.03.2017г., постановено по в.гр.д.№5745/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, ІV с-в, в частта му, имаща характер на определение, с която след отмяна на определението от 28.09.2016г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по гр.д.№12597/2012г. на СГС, г.о., І-10 с-в., е изменено решението на СГС от 20.07.2016г. по същото дело в частта за разноските, като е намалена присъдената сума за разноски от 14 595.20лв. на 11.955.20лв..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top