О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 5492 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадената от Т. Щ. М. и приподписана от адвокат В. В. от АК – В. касационна частна жалба с вх.№ 27627 от 14.09.2015 г. срещу определение № 2842 от 04.08.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 2237/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, гражданско отделение. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Дали след като едната страна не е доказала своите твърдения, то е правилно и процесуално допустимо решаващият състав да постанови решение в полза именно на тази страна?”.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответницата по касация Й. В. Г. е депозирала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който възразява срещу допускане на касационното обжалване и срещу основателността на касационната частна жалба.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
По наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване ВКС намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 552 от 30.03.2015 г. на Районен съд – Девин, с което подадената от Т. Щ. М. въззивна жалба с вх.№ 5013 от 24.10.2014 г. срещу решение № 121 от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 299/2014 г. по описа на РС – Девин, е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради неотстраняване на нередовност по чл. 261, т. 4 ГПК. С посоченото решение е отхвърлен предявения от Т. Щ. М. срещу Й. В. Г. (с предишно фамилно име М.) по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуването на вземане на стойност 5 380 евро. Въззивният съд е приел, че след даване на указанията по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК за представяне на документ за внесена по сметка на ОС – Варна държавна такса по въззивната жалба, на Т. Щ. М. неколкократно е предоставена възможност да изпълни същите, включително като двукратно е удължен срока за това. Въпреки това изпълнение не е последвало. До постановяване на разпореждане № 552 от 30.03.2015 г. на Районен съд – Девин Т. Щ. М. не е заявила искане за освобождаване от заплащането на тази такса, поради което и не е било възможно да се вземе предвид дали жалбоподателката има или не финансова възможност да изпълни това задължение. С оглед липсата на изпълнение на указанията по чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК, въззивният съд е потвърдил разпореждане № 552 от 30.03.2015 г. на Районен съд – Девин като законосъобразно.
При така формираната решаваща правораздавателна воля, ВКС намира, че поставеният в изложението въпрос няма изискваното с оглед т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което да обосновава наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е дължал да извърши преценка дали са налице законосъобразно дадени указания по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК, както и дали жалбоподателката е предприела в срок процесуални действия в изпълнение на същите. Именно на тези въпроси е даден отговор с атакуваното определение, като формираните изводи са в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Извън предмета на произнасяне по въззивното частно гражданско дело са били въпросите за допустимостта и правилността на първоинстанционното решение № 121 от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 299/2014 г. по описа на РС – Девин, което означава, че поставения от жалбоподателката в изложението й въпрос е ирелевантен за изхода на делото и не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2842 от 04.08.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 2237/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: