О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 13.01.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 594 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1ГПК по подадената частна касационна жалба от “Е. .”АД-Варна срещу определение №80 от 16.02.2010г. по ч.т. дело № 15/2010г. на Силистренският окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Силистренския районен съд от 30.12.2009г. по ч.гр.дело № 2601/2009г. С разпореждането на районния съд е отхвърлено искането на “Е. АД за издаване на заповед за изпълнение против “Б.” ООД за сумата от 24 922.79 лв., представляваща консумирана от абоната ел.енергия по фактури за периода от м. февруари 2009г. до м. октомври 2009г. за обекти , намиращи се в Б. – С., Б. – С., ул.”Първа “ №13 – Т., ул.”Васил Л. “ Шуменци, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 4.04.2009г. до 10.11.2009г. в размер на 403, 92 лв., както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 23.12.2009г. Отказът на съда е мотивиран с нередовност на заявлението – чл.127, ал.12 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК – заявителят не е посочил количествата изразходвана енергия и неплатена от консуматора ел. енергия за всеки елекрифициран обект, не е отграничен размерът на вземането по всеки един от сключените с ответника договори за продажба на ел. енергия, не е конкретизиран с точност периода, за който енергията е отчетена, не са индивидуализирани по разбираем начин самите електрифицирани обекти. Въззивният съд е допълнил съображенията на районния съд за отказ за издаването на заповед за изпълнение с приетото, че липсата на сключени договори за отделните обекти не е пречка за дружеството да отчита консумираната ел. енергия за всеки от обектите за да бъде постигната точност и яснота за реалното потребление и на начислената стойност по отделните фактури. В т.9 б”а”на заявлението не са конкретизирани консумираното количество ел. енергия в отделните обекти и отчетния период. Отказал е да обсъди представените с въззивната жалба писмени доказателства с правомощията на въззивната инстанция в заповедното производство до проверка на редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представени са разпореждания на Силистренския районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение, въз основа на заявление с идентично съдържание като това по конкретното дело. Приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с приноса на ВКС за точното прилагане и тълкуване на закона, а “ в конкретния случай, какво се разбира под индивидуализация на вземането, така, че то да отговаря на изискването на чл.127, ал.1 , т.4 ГПК”.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определение, което подлежи на касационно обжалване – чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
След преценка на данните по делото и изложените от касатора основания за достъп до касационен контрол, настоящия състав на ВКС, ТК намира, че определението на Силистренския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
От изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да бъде изведен правния въпрос дали и как следва да бъде индивидуализирано вземането на заявителя в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По въпроса за необходимото съдържание на заявлението ВКС, ТК се е произнасял многократно във връзка с пределите на проверка на редовността на заявлението по чл.410 ГПК от външна страна. Така обжалвания съдебен акт не противоречи на приетото в определение №442 от 12.12.2008г. по т.дело № 430/2008г. на ВКС, ТК, определение № 7 от 7.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 825/2009 г., I т. о. и др. че всяко от вземанията, посочени в заявлението има самостоятелно съществуване, което налага тяхната индивидуализация по размер, период и обект и отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко от вземанията е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Необходимостта от индивидуализация на вземането, особено в конкретната хипотеза, когато търговецът дължи ел. енергия за обекти, които се намират в различни места, е наложителна във връзка със защитата на ответника в заповедното производство и за очертаване на предмета на иска по чл.422 ГПК, при подадено от него възражение.
Не налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. След установената съдебна практика, въпросът за съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК не представлява принос за правото.
По изложените съображения ВКС,ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №80 от 16.02.2010г., постановено по ч.т.дело № 15/2010г. на Силистренския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :