О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София,14.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2990 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение №102 от 30.06.2015 г. по в.ч.т.д.№157/2015 г. на АС Велико Търново. С определението в обжалваната част е отменено определение от 06.04.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново в частта, с която е изменено решение №1 от 19.01.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново в частта за присъдените в полза на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] разноски, вместо което решение №1 от 19.01.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново е отменено в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати разноски по делото в полза на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и искането на последните за присъждане на разноски е оставено без уважение и е потвърдено определение от 06.04.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново в частта, с която молбите от 11.02.2015 г. на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] по чл.247 и чл.250 от ГПК са оставени без уважение, а молбата по чл.250 от ГПК от 09.03.2015 г. е оставена без разглеждане.
В частната касационна жалба се излагат съображения за недопустимост, евентуално за неправилност на определението в обжалваната част, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, се посочва, че определението е недопустимо, поради произнасянето на първоинстанционния и въззивния съд по непредявени искания и поради обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, с оглед което и определението по чл.248 от ГПК не е подлежало на обжалване. Като обосноваващо допускането на касационно обжалване се посочва: 1. Неправилното приложение от въззивния съд на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, вместо тази на чл.78, ал.3 от ГПК, 2. Постановяването на определението в нарушение на нормите на чл.39, ал.1, вр. чл.51 и чл.60, ал.4 от ГПК и 3. Несъобразяването на въззивния съд при преценката на фактите, с т.18 от ТР №1/2001 г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че първите два от така формулираните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана съответно в определение №906 от 16.11.2011 г. по ч.т.д.№218/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и определения №165 от 17.06.2013 г. по гр.д.№2347/2013 г. на ВКС и №29 от 22.01.2014 г. по гр.д.№5963/2013 г. на ВКС, а по отношение на третия – наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] навежда съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че след постановяване на решението си, с което са били отхвърлени предявените от [фирма] искове и банката е била осъдена да заплати на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] направени по делото разноски, първоинстанционният съд е бил сезиран с молби по чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК, подадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и с молба по чл.248 от ГПК, подадена от [фирма], в която е било направено искане за изменение на решението в частта за присъждане на разноски в поза на ответниците и искане разноските да се присъдят в полза на банката. Счел е, че изводите на първоинстанционния съд за дължимост на разноски от страна на банката са неправилни, поради извършеното от ответниците плащане на исковите суми, но в хода на процеса и е възприел изводите за недопустимост по реда на чл.247 от ГПК да се променя вече формирана воля на съда, обусловила правните му изводи, както и тези, че молбата по чл.250 от ГПК е просрочена, с оглед уведомяването на пълномощника на ответниците на 26.01.2015 г. и подаване на молбата на 09.03.2015 г.
На първо място и първоинстанционният и въззивният са се произнесли изцяло в съответствие с направените от страните искания – видно е, че в молбата по чл.248 от ГПК, с която [фирма] е сезирала първоинстанционния съд, се е съдържало изрично искане за изменение на решението в частта му за присъдените срещу банката разноски, съответно присъждането им в нейна полза /който е и предвидения в закона процесуален ред, предвид липсата на възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за разноските, когато не се обжалва самия акт/, като такова искане се е съдържало и в частната жалба, с която е бил сезиран въззивния съд. От друга страна, предвидената в закона възможност за обжалване на определението по чл.248 от ГПК, се свързва с обжалваемостта на решението, чието изменение или допълване се е искало, а не с обстоятелството било ли е обжалвано или не това решение. В този смисъл наведените доводи за недопустимост на обжалваното определение не могат да се споделят.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се посочи правния въпрос – материалноправен или процесуален, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като правният въпрос следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а ВКС не може да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
В случая, заявените в изложението по частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване, не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК – в изложението се съдържат съображения относно неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, като наведените доводи изцяло са свързани с правилността на определението, която обаче подлежи на проверка едва при допуснато касационно обжалване. Изложеното налага извод за липса на поставен въпрос, относим към преценката по чл.280 от ГПК и тъй като такъв въпрос не може да се извежда служебно от касационната инстанция, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №102 от 30.06.2015 г. по в.ч.т.д.№157/2015 г. на АС Велико Търново, в частта, с която е отменено определение от 06.04.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново в частта, с която е изменено решение №1 от 19.01.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново в частта за присъдените в полза на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] разноски, вместо което решение №1 от 19.01.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново е отменено в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати разноски по делото в полза на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и искането на последните за присъждане на разноски е оставено без уважение и е потвърдено определение от 06.04.2015 г. по т.д.№1551/2012 г. на ОС Велико Търново в частта, с която молбите от 11.02.2015 г. на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] по чл.247 и чл.250 от ГПК са оставени без уважение, а молбата по чл.250 от ГПК от 09.03.2015 г. е оставена без разглеждане.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.