О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 29
гр. София,14.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№3219 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Я. В. С., в качеството му на пълномощник на М. Н. М. срещу определение №2681 от 20.08.2018 г. по в.гр.д.№3946/2017 г. на САС, с което е отхвърлена молбата на адвокат С. за изменение на въззивното решение в частта за разноските и осъждане на ответника да му заплати възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му и присъждане на адвокатското възнаграждение за въззивното производство по делото.
Ответната страна по жалбата – ЗАД „ОЗК Застраховане” АД не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., тъй като тежкото материално състояние на ищцата е опровергано от фактите, видими от самото развитие на производството по иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – с постановяване на първоинстанционното решение в полза на ищцата е присъдена сума в размер на 40 000 лв., като е съществувало изпълнително основание, въз основа на което е имала възможност да събере достатъчна сума, посредством която да заплати дължимото адвокатско възнаграждение. Изложил е и съображения, че на процесуалния представител, приел да осъществява процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗАдв., се следва само едно възнаграждение за всички инстанции, а не за всяка инстанция поотделно.
Определението е неправилно.
Съгласно възприетото разрешение в постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК, споделяно изцяло и от настоящия състав, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1 от ЗАдв., представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в производство по чл.248 от ГПК, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
От друга страна разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 /Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, вр. чл.2, ал.4 от визираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес, адвокатско възнаграждение се дължи за всяка инстанция в размерите, посочени в чл.7, ал.2, т.1-т.7. Т.е. анализът на визираните законови текстове води до несъмнен извод, че в хипотезите по чл.38, ал.1 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение за всяка една инстанция, в която е оказал безплатна правна помощ и съдействие, в предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери, съобразно уважената/отхвърлената част от исковете, като заплащането на това възнаграждение се дължи от другата страна.
В процесния случай оспорване на твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ и за наличие на материална затрудненост на ищцата не е направено от другата страна, респективно съставът на САС не е следвало служебно да осъществява такава преценка, още повече, че същата е и неправилна с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, спрямо което не е допуснато предварително изпълнение, не съставлява изпълнително основание, респективно липсват данни опровергаващи осъществяването на основанието /материална затрудненост/ за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. В този смисъл и тъй като в случая адвокат С. е осъществил безплатна адвокатска помощ на ищцата и в производството пред въззивния съд, на същия се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение и за производството пред САС, в размера посочен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., съобразно уважената част от иска /40 000 лв./ или сума в размер на 2 076 лв. с ДДС.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а въззивното решение – измени в частта за разноските, като на адвокат С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 076 лв., за осъществената от него безплатна адвокатска помощ на ищцата в производството пред САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2681 от 20.08.2018 г. по в.гр.д.№3946/2017 г. на САС, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение №897 от 16.04.2018 г. по в.гр.д.№3946/2017 г. на САС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД[ЕИК] да заплати на адвокат Я. В. С. от САК на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 2 076 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Н. М. в производството по в.гр.д.№3946/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.