О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 15.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4231 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 23907 от 01.08.2017 г., подадена от И. И. Т. чрез адвокат А. Й. от АК – П. против Решение № 1019 от 24.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1257/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, Гражданско отделение, в частта, с която е отменено Определение № 3239 от 05.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 5773/2016 г. на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав по реда на чл. 248 ГПК.
Ответникът по касация Г. Н. Ш. е подал писмен отговор в срок, в който излага становище, че жалбата е неоснователна по същество.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Преди да пристъпи към обсъждане на заявените от касатора оплаквания за неправилност на обжалваното определение, ВКС е длъжен да прецени дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, като в тази връзка намира следното:
В обжалваната част решението на въззивния съд има характер на определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Окръжният съд е съобразил, че с решението на първата инстанция са отхвърлени предявените от Г. Н. Ш. срещу И. И. Т. искове и съобразно този изход на спора районният съд е осъдил ищеца да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. вместо претендираните 600 лв., тъй като по делото липсвали данни договорените в ДПЗС като втора вноска още 300 лв. да са заплатени от И. И. Т.. След постановяване на решението на РС постъпила молба от И. И. Т. на основание чл. 248 ГПК, с която поискал присъждането и на останалите 300 лв., като представил и доказателства за плащане съобразно уговореното в ДПЗС – разписка от 28.10.2016 г. С определение № 3239 от 05.04.2017 г. по гр.д.№ 5773/2016 г. РС – Пловдив изменил решението си в частта за разноските и присъдил и заплатените на 28.10.2016 г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Въззивният съд е приел, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно, тъй като страната, която претендира заплащането на разноски, е длъжна да заяви искането си по чл. 78 ГПК и да представи доказателствата в негова подкрепа до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, а в случая доказателства за заплащането на втората вноска от 300 лв. за адвокатски хонорар не са представени от И. И. Т. до датата на последното съдебно заседание, проведено на 24.02.2017 г.
С приложеното към касационната частна жалба изложение са поставени следните два въпроса, като се претендира допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
1. „Представлява ли нарушение на принципите на равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК, отказа на съда да присъди реално направени от страната разноски за адвокатски хонорар, в случаите когато изплащането на адвокатския хонорар е извършено преди даване ход на устните прения в съответната инстанция, а доказателства за неговото изплащане са представени по-късно с писмените бележки, респ. с молбата по чл. 248 ГПК по причина, че процесуалният представител на страната е бил обективно препятстван да се яви в съдебно заседание на което е даден ход по същество, поради внезапно заболяване“ и
2. „Следва ли да се уважи като основателно искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, когато в случаите, когато изплащането на адвокатския хонорар е извършено преди даване ход на устните прения в съответната инстанция, а доказателства за неговото изплащане са представени по-късно с писмените бележки, респ. с молбата по чл. 248 ГПК по причина, че процесуалният представител на страната е бил обективно препятстван да се яви в съдебно заседание на което е даден ход по същество, поради внезапно заболяване“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който се позовава касатора. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Наличието на задължителна съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а такава в случая е налице. С т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК се прие, че последният момент, до който страните могат да заявяват исканията си по чл. 78 ГПК и да представят доказателства в тяхна подкрепа е приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Прието е че, забраната за въвеждане на нови искания и ангажиране на нови доказателства се разпростира и по отношение на акцесорната, но свързана със спорния предмет претенция за разноски, като тази забрана обезпечава приложението на установените с чл. 8 и чл. 9 ГПК основни принципи на исковия процес за равенство на страните, равно право на защита и състезателност. Така даденото разрешение не подлежи на ревизиране по аргумент, че процесуалният представител на страната не се е явил в съдебното заседание, в което е даден ход по съществото на спора поради внезапно заболяване. Причината е в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, съгласно която пречка за разглеждане на делото е обективно препятствие за явяването не само на пълномощника, но и на самата страна. Разглежданият случай не е такъв, поради което постановката по т. 11 от ТР по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е приложима на общо основание. Тя е възприета от въззивния съд, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1019 от 24.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1257/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, Гражданско отделение, в частта, с която е отменено Определение № 3239 от 05.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 5773/2016 г. на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав по реда на чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: