2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 16.01.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 5472 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (погрешно наименована „касационна”) жалба на ответника по делото Г. В. Д. срещу определение № 536/02.11.2016 г., постановено по частно гр. дело № 574/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение са оставени без разглеждане, подадените от жалбоподателя, частна жалба с вх. № 9094/03.11.2015 г. срещу определение № 659/19.10.2015 г. и частна жалба с вх. № 9733/24.11.2015 г. срещу определение № 706/10.11.2015 г., постановени по гр. дело № 486/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, и е прекратено частното производство пред апелативния съд.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, поради нарушения на процесуалния закон.
Ответницата по частната жалба – ищцата по делото М. Т. Б. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
Както вече беше посочено, частната жалба е такава по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, а не е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК, поради което не следва да се обсъждат изложените в нея основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С първото обжалвано пред апелативния съд, първоинстанционно определение № 659/19.10.2015 г. окръжният съд е постановил следното: 1) приел е представените с исковата молба писмени доказателства; 2) оставил е без уважение, направеното с отговорите на исковата молба, искане на ответниците Т. Г. Б. и жалбоподателя Д. за оставяне исковата молба „без движение“, поради нередовност на същата; 3) оставил е без уважение, направеното с отговорите на исковата молба, възражение на ответниците Т. Г. Б. и жалбоподателя Д. за неподсъдност на делото по правилата за родовата подсъдност на окръжен съд и искането им за изпращането му по подсъдност на Пазарджишкия районен съд (ПзРС); 4) указал е на ищцата М. Б. да впише исковата молба в едноседмичен срок; 5) постановил е да се приложи по делото н.о.х.д. № 622/2013 г. на ПзРС; 6) оставил е без уважение доказателственото искане на ищцата за разпит на свидетели; 7) приел е представените от ответника [фирма] с отговора му на исковата молба, писмени доказателства; 8) оставил е без уважение искането на ответницата Т. Б. за издаване на съдебно удостоверение; 9) оставил е без уважение искането на ответниците Т. Б. и жалбоподателя Д. за приемане за съвместно разглеждане по делото на предявен от тях насрещен иск срещу ответника [фирма], [фирма], П. районна прокуратура и МВР – [населено място]; 10) оставил е без уважение искането на ответницата Т. Б. за приемане на писмено доказателство; 11) оставил е без уважение искането на ответниците Т. Б. и жалбоподателя Д. за приемане за съвместно разглеждане по делото на предявен от тях инцидентен иск срещу ищцата и ответника Т. Г. Б.; 12) оставил е без уважение искането на ответниците Т. Б. и жалбоподателя Д. за приемане за съвместно разглеждане по делото на предявен от тях насрещен иск срещу ответника [фирма] и [фирма]; 13) оставил е без уважение искането на ответниците Т. Б. и жалбоподателя Д. за приемане за съвместно разглеждане по делото на предявен от тях насрещен иск срещу ищцата, ответника Т. Б. и адв. Л. С., като пълномощник на ищцата; 14) оставил е без уважение искането на жалбоподателя-ответник за спиране на производството по делото до приключване на възз. ч. гр. дело № 2354/2015 г. на Софийския градски съд; 15) оставил е без уважение искането на жалбоподателя-ответник за прилагане по делото на „заповедно“ дело № 10780/2011 г. на Софийския районен съд; и 16) оставил е без уважение искането на жалбоподателя-ответник за предоставяне на правна помощ.
За да остави без разглеждане, подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 9094/03.11.2015 г. срещу това първонистанционно определение № 659/19.10.2015 г., апелативният съд е приел, че са обжалвани действия на окръжния съд, които не подлежат на самостоятелен контрол, непреграждащи процеса и неподлежащи на обжалване.
С второто обжалвано пред апелативния съд, първоинстанционно определение № 706/10.11.2015 г. окръжният съд е постановил следното: 1) оставил е без уважение искането на ищцата М. Б. за изменение на предходното определение № 659/19.10.2015 г. в частта, с която е разпоредено вписването на исковата молба; 2) продължил е срока за вписването на исковата молба; 3) освободил е жалбоподателя Д. от задължението за внасяне на държавна такса по частната жалба с вх. № 9094/03.11.2015 г.; 4) разпоредил е да се връчи препис от частната жалба с вх. № 9094/03.11.2015 г. на насрещната страна по делото, като ? е указал, че в едноседмичен срок може да подаде отговор; 5) заличил е като страна в процеса ответницата Т. Б., поради смъртта ?; 6) оставил е без уважение искането на жалбоподателя-ответник за отправяне на преюдициално запитване относно чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, чл. 1 и чл. 2, ал. 5 от ЗКИ и чл. 2 и чл. 15 от ЗДНФК; 7) оставил е без уважение искането на жалбоподателя-ответник за обезпечение на иска чрез спиране на изп. дело № 1181/2011 г. на ЧСИ Д. М. и на изп. дело № 258/2010 г. на ДСИ-П.; и 8) оставил е без уважение искането на жалбоподателя-ответник за приемане за съвместно разглеждане по делото на предявен от него инцидентен иск срещу ответника [фирма].
За да остави без разглеждане, подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 9733/24.11.2015 г. срещу това първонистанционно определение № 706/10.11.2015 г., апелативният съд е приел, че последното засяга пряко само процесуални права на ищцата М. Б. и че жалбоподателят-ответник няма правен интерес от подадената жалба, тъй като не може да упражнява от свое име чужди права пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, на обжалване с частна жалба пред въззивния съд подлежат два вида определения на първоинстанционния съд – преграждащите по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване (т. 2).
Разпоредбата на чл. 121 от ГПК изрично постановява обжалваемост на определението, с което първоинстанционният съд се произнася относно подсъдността на делото – в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 9, б. „в“ от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл. 95, ал. 5 от ГПК също изрично предвижда, че определението, с което съдът отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. С оглед на това апелативният съд неправилно е приел в обжалваното въззивно определение, че първоинстанционното определение № 659/19.10.2015 г. не подлежи на обжалване в частите му, с които са оставени без уважение, направените от жалбоподателя, възражение за неподсъдност на делото (пункт 3) и искане за предоставяне на правна помощ (пункт 16).
Разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК също изрично установява процесуална възможност и за двете страни в процеса да обжалват определението на първоинстанционния съд по обезпечаване на иска. В случая с подаването на частната жалба с вх. № 9733/24.11.2015 г. жалбоподателят е упражнил не чуждо, а своето процесуално право да обжалва определение № 706/10.11.2015 г. – в частта му, с която окръжният съд е оставил без уважение именно неговото искане за обезпечаване на иска чрез спиране на принудително изпълнение (пункт 7), поради което приетото от въззивния съд в обратна насока е неправилно. Съвсем отделен е въпросът дали е процесуално допустимо искането на жалбоподателя за обезпечаване на предявения срещу него иск (респ. – постановената по това искане част от първоинстанционното определение), по който въпрос компетентен да се произнесе е именно сезираният с частната жалба апелативен съд.
По изложените съображения, обжалваното определение на апелативния съд е неправилно и следва да бъде отменено в горепосочените части, като делото следва да му бъде върнато за разглеждане и произнасяне по частните жалби на жалбоподателя в същите части.
В останалата част въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Определението, с което първоинстанционният съд отказва да приеме за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, инцидентен установителен иск или насрещен иск (в случая – пунктове 9, 11, 12 и 13 от определение № 659/19.10.2015 г. и пункт 8 от определение № 706/10.11.2015 г.), не подлежи на обжалване, тъй като такова обжалване не е предвидено изрично в закона, и тъй като тези определения не преграждат разглеждането на иска, предявен като инцидентен или насрещен – съдът го разглежда в отделно производство. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 7, б. „а“ и мотивите към нея и с мотивите към т. 7, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението, с което първоинстанционният съд се произнася по доказателствените искания на страните (в случая – пунктове 1, 5, 6, 7, 8, 10 и 15 от определение № 659/19.10.2015 г.), също нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалване на същото е изрично предвидено в закона.
Определението, с което първоинстанционният съд осигурява по-нататъшното развитие на делото, а не го прегражда, също не подлежи на обжалване, ако това не е изрично предвидено в закона (в случая – пунктове 2, 4 и 14 от определение № 659/19.10.2015 г. и пунктове 1, 2, 3 и 4 от определение № 706/10.11.2015 г.). Определението, с което е заличен като страна по делото починал ответник, при констатирано настъпило процесуално правоприемство между него и друг – вече конституиран по делото ответник, също не е преграждащо развитието на производството и не подлежи на обжалване (в случая – пункт 5 от определение № 706/10.11.2015 г.). В този смисъл са и разясненията, дадени с мотивите към т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Разпоредбата на чл. 629, ал. 2 от ГПК изрично урежда като необжалваемо определението, с което първоинстанционният съд оставя без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване (в случая – пункт 6 от определение № 706/10.11.2015 г.).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 536/02.11.2016 г., постановено по частно гр. дело № 574/2016 г. на П. апелативен съд, в следните части:
– в частта, с която, подадената от Г. В. Д., частна жалба с вх. № 9094/03.11.2015 г. срещу определение № 659/19.10.2015 г. по гр. дело № 486/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея – в частта относно възражението на жалбоподателя за неподсъдност на делото по правилата за родовата подсъдност и относно искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ; и
– в частта, с която, подадената от Г. В. Д., частна жалба с вх. № 9733/24.11.2015 г. срещу определение № 706/10.11.2015 г. по гр. дело № 486/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея – в частта относно искането на жалбоподателя за обезпечаване на иска; като
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за разглеждане и произнасяне по подадените от Г. В. Д., частна жалба с вх. № 9094/03.11.2015 г. и частна жалба с вх. № 9733/24.11.2015 г. – в горепосочените части.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 536/02.11.2016 г., постановено по частно гр. дело № 574/2016 г. на П. апелативен съд, в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.