О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
Гр. София, 16.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2237/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу решение № 159 от 16 април 2015 г. на Окръжен съд Враца по в.гр.д.№ 99/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Решение № 753 от 30 октомври 2014 г. по гр.д.№ 1065/2014 г. на Районен съд Враца. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.415 ал.1 и чл.124 ГПК против М. С. Л. за установяване дължимостта на сумите по издадена заповед за изпълнение № 2257/25.8.2011 г. по ч.гр.д.№ 3772/2011 г., както следва: 13934,01 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 24 септември 2009 г., 1007,57 лв. лихва за забава за периода от 28.2.2011 г. до 22 август 2011 г., 321,60 лв. наказателна лихва от 6 април до 22.8.2011 г., законната лихва върху главницата от 23 август 2011 г. до изплащането й и разноски по делото. В касационната жалба е въведено оплакване, че възивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси необходимо ли е длъжникът по договор за банков кредит да бъде изрично уведомяван за настъпилата автоматично предсрочна изискуемост на кредита при неплащане на определен брой вноски преди предявяване на вземането по съдебен ред и следва ли връчването на заповедта за незабавно изпълнение, респ. на преписа от исковата молба да бъде зачетено от съда в производството по чл. 422 ГПК като уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
Ответникът по касация М. С. Л. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да й бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на Врачанския РС, въззивният съд е споделил изводите му за неоснователност на иска поради необявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит преди депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение на 23.8.2011 г. от банката-цедент на процесните вземания. В съответствие с дадените в т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК разяснения е приел, че кредиторът не е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да обяви на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в хипотезата на чл.272 ГПК.
Двата формулирани от касатора правни въпроси са разрешени в съответствие със задължителните постановки на цитираното ТР № 4/2013 г. от 18 юни 2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, с които е преодоляна противоречивата практика по приложението на чл. 60 ал.2 ЗКИ и въпросите на заповедното производство. Съгласно т.18 на ТР № 4/2013 г. правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, издаването на заповедта по чл.417 ГПК и връчването на препис от исковата молба по чл. 422 ГПК не представляват надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото подаването на заявлението ги предхожда по време. Обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на Врачанския РС са постановени в съответствие с уеднаквената вече практика. Касаторът не е представил доказателства за влизане в сила на приложените съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на двата правни въпроса.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличие на поддържаното от него допълнително селективно основание за достъп до касационен контрол – чл.280 ал.1 т. 2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 159/16 април 2015 г., постановено от Врачанския окръжен съд, ТО, по в.гр.д.№ 99/2015 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на М. С. Л. сумата 1500 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: